ДУРАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУРА̀К, мн. ‑ци, м. Остар. Глупак. — Телешката глава се изтърколи чак на паважа. Аз лежа на земята, облят в мазнини, разни дураци се хилят, а на всичко отгоре един камион лети право срещу главата. П. Вежинов, НБК, 231. Че и този дурак Филип Славков, когото юмруците дебнат на всяка крачка, и той започна да бистри международната политика. К. Калчев, СТ, 253. — Що биеш добитъка, бе? — .. Дурак! Като си ги натоварил толкоз, разбира се, че не ще теглят. Й. Йовков, ПГ, 194. — Какво има? — попита началникът. — Мома отвлякоха, господин началник! Скандал има — отрапортува стражарят, гледайки вторачено във Вранча .. — На мен ли рапортуваш или на коня? Дурак! Н. Попфилипов, РЛ, 162-163.

— Рус. дурак.