ДУХ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУХ, духъ̀т, духа̀, мн. ду̀хове, след числ. ду̀ха, м. 1. Филос. Само ед. Висш продукт на материята, функция на човешкия мозък, мисленето, съзнанието като отражение на външния свят. Въпросът за отношението между материята и духа е основен въпрос на философията.
2. Само ед. Вътрешният, психически живот на човека, неговото съзнание; психика, душа. Достигналите до нас гръцки трагедии, със своето богато откъм общочовешки идеи и страсти съдържание, .., са привличали човешкия дух, който и до днес още не се е наситил на ония естетични и морални ценности, които той открива в тях. БР, 1931, кн. 4-5, 142. Младото момиче стана смутено и развълнувано. — Ние дойдохме при тебе, рече то, за да ти кажа тия думи: страданието възвишава духа. Елин Пелин, Съч. V, 57. Той говореше разумно и свободно, .. Явно беше, че имаше буден дух на градски жител. Ив. Вазов, Съч. Х, 39. Тя съзна, че у него имаше вродена дискретност, някакво равновесие на духа, което не му позволяваше да човърка нравствените рани у хората. Д. Димов, Т, 684. С буйния си темперамент и неспокоен дух и при нашите тогавашни политически нрави Антон Страшимиров можа да се задържи като учител във Видинската гимназия само две години. Сб??СЕП, 34. Царят: Ти, сякаш се страхуваш? / Какво смущава твоя дух? / Сара: Боя се винаги от нещо, / а може би така ми се и струва. М. Петканова, ЦТ, 32. // Настроение, емоционално състояние. При все това, днешните новини разстроиха духа на гостите в Ганковото кафене. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 117. Със бодър дух влезнахме ний в градът, / без нийде никакво съпротивление. К. Величков, Ад (превод), 93.
3. Психическо състояние на човек, обикн. като нравствена сила, готовност за действие; самочувствие. В положението, в което бяхме, .., тая мисъл, .. беше извор на сладка утеха, която топлеше сърцата и ободряваше и крепеше духа ни. К. Величков, ПССъч. I, 35-36. Дали Пешо нямаше да измисли нещо опасно? Тя единствена между всички други ясно чувствуваше горещия му характер и смелия му непоколебим дух, който не можеше да се помири с нищо половинчато. П. Вежинов, СО, 133. Той не изгуби присъствие на духа. Удари бомбата силно с ръка, тя отскочи назад и вдигна цял облак дим и пръст. К. Ламбрев, СП, 25. // Добро, високо самочувствие. Врагът беше многоброен — хиляди срещу стотици, врагът беше отлично въоръжен — с минохвъргачки, с тежки и леки картечници, с артилерия и авиация. Но у врага нямаше дух, нямаше вяра в победата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 361. Можеш да попаднеш под един покрив с врага и пак нищо да не се случи. Уплашиш ли се — може да сбъркаш нещо. Така е в нашата работа: не губи дух, владей се! М. Марчевски, ГБ, 137. // Обикн. мн. Психическо състояние на група хора в даден момент. По-строго наказание не намириха за политично да му наложат. Не трябваше да се дразнят духовете. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 198. — Бедата е в това, че толкова бесилки, вместо да успокоят духовете, може да ги разпалят... Ст. Дичев, ЗС II, 671. Намерих духовете в пълно възбуждение. Лееха се куршуми, правеха се фишеци. К. Величков, ПССъч. I, 113. Добре, но новият кмет излезе въздържател. Освен това, забрани на въздържателите в общината да влизат в кръчмите, за да не действуват по тоя начин развращающе на духовете. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Незасегнати от член четвърти и необезпокоявани от никого, Джупуните заживяха глухи и враждебни към идеите, които обхванаха духовете след войната. Ем. Станев, ИК I, 25. От друга страна хранителните припаси намаляха. Духовете почнаха да се разколебават, плашеше ги безизходното положение, близкият трагичен и неизбежен край. Г. Караиванов, П, 62.
4. Само ед. Идеен облик, психология, мироглед на някого. Тоя човек до неотдавна си преживяваше дните на лечебни бани или по влачене след близки и далечни лекари, .. И сега, .., той се беше пак озовал на пост при своите предишни другари по дух и оръжие. А. Страшимиров, Съч. I, 235-236. Тоя момък, .., с дух и отхрана чорбаджийски, беше син на един чорбаджия от калъпа на Юрдан Диамандиев. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас: неговият дух живее в душите на младежта. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 75. Благодарение на неговата протекция Корфонозов бе приет в основания от цар Фердинанд кадетски корпус още като тринайсетгодишно дете и там бе възпитаван в аристократичния дух на една каста, която трябваше да бъде опора на престола... Ем. Станев, ИК I, 222. — Ставайте, братя, турците започнаха да палят града! Колко трудно беше да се превъзмогне този робски дух на покорство. Д. Линков, ЗБ, 138.
5. Само ед. Обикн. с несъгл. опред. с предл. на или със съгл. опред. Общо вътрешно съдържание, основен смисъл, същност на нещо. Всеки поет има свой "темперамент",.. — и трябва да се превежда не от случайни преводачи, а от поет, който познава принципите на художествения превод — .., който най-вярно би възприел духа на оригинала,.., който не би изсушил свежестта на оригинала. Н. Лилиев, Съч. III, 100. Управителят говори дълго — за духа на новото време, за изкореняването на партизанските ежби, за морала, правата и задълженията на новите управници. Г. Караславов, С, 178. И генералът тихо,.., го помоли да повярва, че с тази декларация правителството мисли за доброто на родината, но съвсем не е мислило, че трябва да се промени духът на заповедите, по които се движи войската. Х. Русев, ПС, 244. И наистина, в първата половина на деветнайсето столетие, на Острова на Блажените не се знае да е живял и пял друг поет, комуто по дух и форма, би могли да се припишат тия песни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. След свършването на речта, предложи се и единодушно се прие резолюция в духа на говоренето. Т. Влайков, Съч. III, 68. Възникването на програмата трябва да се обясни преди всичко с назрелите нужди на българското освободително движение.. Писана от Каравелов, тя е издържана в духа на неговите политически схващания. Ив. Унджиев, ВЛ, 154. Тук всички започват да се подхилкват съвсем открито, .. Това също е в духа на традицията. Й. Попов, ИЖП, 57.
6. Прен. Със съгл. опред. Човекът, възприеман по отношение на неговите умствени, духовни способности, по отношение на неговото съзнание; душа. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 121. Появяват се тогава праведни мъже, които напущат обществото и се посвещават на пост, молитва и смирение в недостъпните лесове и планини. Най-забележителен в лика на тия протестующи духове бил Иван Рилски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. Вие сте неспокоен дух, сър. Възмущавате се от някакви въображаеми неправди, за които не носите отговорност. М. Марчевски, ОТ, 185. Незабравими ще останат разказаните спомени от времето, когато той с Атанас Кирчев, Стоян Бъчваров, Петър К. Стойчев, .. и неколцина още непокорни духове от "Сълза и смях" се отцепват от държавна‑
та трупа .. и образуват "Свободен театър". Ст. Грудев, ББ, 102.
7. Прен. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. с предл. на. Настроение, разбиране или някакви взаимоотношения, които съществуват, налагат се в даден колектив, общество, среда и под. Те всички — .., бяха уверени, че щом превземат конака, .., ще се дигнат с оръжие поне още стотина мъже, ще се дигнат на крак всички преспанци. Такъв дух владееше над целия християнски народ в Преспа, та и по селата също. Д. Талев, ПК, 683. Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред. Елин Пелин, Съч. III, 13. — Дойдох, .., да се повидя пак с тебе. А ти, .., си един от най-първите ми приятели. Ако не беше твоя милост, един ден не можех да остана в тоя с турски дух град. Тъй ами? Не можеш жена да погледнеш. Ще те изедат. Ст. Чилингиров, ПЖ, 41. Духът на кражбата, грабежа и разбойничеството е проникнал даже и в оние свещени учреждения, които имат назначение да преследват тия престъпления и да защищават обществото от злодейците. Ив. Вазов, Съч. IХ, 92. Тези неудобства се премахват ако не напълно, то в значителна степен от смесените синдикални организации, които имат и това важно морално преимущество, че способствуват за сближението между хора от разни занаяти, като възпитават в тях духа на взаимност и солидарност. Г. Кирков, Избр. пр I, 72. Духът на разединение и фракционерство отслабва волята за борба. Ив. Унджиев, ВЛ, 213.
8. Само ед. Филос. В идеалистическата философия — основно, нематериално начало на битието.
9. Според религиозните представи — безсмъртно, нематериално начало у човека, съставящо същността на живота му, което обитава тялото и го напуска при смъртта; душа. Според преданията на селцето, ако духът на Човека след смъртта му се завърне подир време на земята .., той отново добива плът и става като всички останали хора, само че се храни с кръв. Й. Радичков, СР, 203. Но Човекът беше недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаеля да съживи Човека. Н. Райнов, БЛ, 20. Отидох у дома си. Боже мой, / как бе изпит, как бе увехнал той!... / Смъртта го бе прегърнала всецяло / — не бе оставила ни дух, ни тяло. К. Христов, Т, 21. // Според религиозните представи — безплътно, безсмъртно същество, което остава след телесната смърт на човека; душа. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой .. Не бе имало никога много радости в тоя дом, но сега приличаше на гробница и като че ли в него се бе поселил мрачният дух на умрелия му стопанин Аврам Немтур. Д. Талев, ПК, 90. Тук витаеше още невидимият дух Асенов, видим само от ангелите и херувимите по стените. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 8. — Защото, чувал съм — .. — че там има погребан човек.. — случвало ми се е понякога минавам оттам вечер,.., няма вятър, а изведнъж гората се раздвижи и зашуми.. Уж нищо няма, пък шуми.. Сигурно, викам си, това е духът. Й. Стоянов, ПД, 42. Лина предлагаше да викат духове. Загасяваха всички лампи, събираха се край масата. М. Грубешлиева, ПП, 224. Дор в пламъците взирах се с внимание, / учителят със глас каза ми тих: / "Туй духове са: тук за наказание, / увити в пламъци, безспир вървят, / обзети от най-горко отчаяние". К. Величков, Ад (превод), 216.
10. Според религиозно-митическите представи — безплътно, свръхестествено същество, добро или зло, което може да приема различен образ. Духът плеснал с ръце и пред него застанал един малък роб — смешен воден дух с ципести пръсти, жабешки очи и крила като перки на риба. Н. Райнов, КЧ, 49. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата, потоците, пещерите, избягали нанякъде и оттогава никой не може да се посъветва с тях. А. Дончев, СВС, 121. На тези божества се правят жертви, хранят се на селски курбани. Ние видяхме, че с такива общи трапези се гощават, обслужват и духовете на болестите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46. Ловецът остана съвсем сам в малкото подземно чакало до блатото.. Зимната нощ беше страшна, и душата на ловеца беше тревожна.. По покрива на подземието връзлетяха тъмни сили. Бясна конница от зли духове притупурка и отмина надалеч. Елин Пелин, Съч. V, 26-27. Аз каквато съм страхлива! / Плашат ме като дете / тъмни духове планински, / дето бродят тук ноще. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55.
11. Остар. Дъх. Сладка притома обезсили Лепо. Духът му се спря. Елин Пелин, Съч. I, 95. И когато в неговото въображение ярко изпъкваше тая картина, мускулите му се напрягаха и духът замираше в гърдите му, като че вече тичаше под изстрелите и усещаше смъртта зад себе си. Ем. Станев, ВТВ, 5. Алеко е писал из един дух, повечето под непосредствено впечатление, като е имал пред очи, в най-общи черти, мотива, който е засягал въображението му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 151.
◊ Изпускам (изпущам) / изпусна дух; предавам / предам богу дух.Умирам, издъхвам. Когато Калоян, великий вожд, / тук нейде кървав богу дух предаде, / слух радостен из Солун се раздаде, / че ангел го промушил с остър нож. Ив. Вазов, Съч. II, 80. Присъствие на духа. Състояние на спокойствие, душевно равновесие и стабилност. Те [артилерийските офицери] трябва "да си разбират от занаята". Това ще рече, че е необходимо
не само да запазят присъствие на духа сред най-тежките боеве, но и да умеят да пресмятат, да наблюдават и насочват попаденията на снарядите точно в целта. Е. Каранфилов, Б III, 34.