ДУХАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУХА̀Ч м. 1. Музикант, който свири с духов инструмент. Цигуларите притиснаха цигулките с бради, духачите издуха бузи и първите звуци на симфонията се посипаха в стаята. Г. Мишев, ЕП, 39. С изненада софиянци чуха от тази военна музика пиеси, за които не допускаха, че могат да бъдат репертоар на духачи. П. Мирчев, СЗ, 133.
2. Работник в стъкларската промишленост, който извършва специфична операция — чрез духане на нагрято стъкло му придава различна форма.