ДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; ду̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. ду̀хнат, св. 1. Непрех. За вятър — започвам да духам внезапно, изведнъж. Вали, вали, вали — напои хубаво майка земя, па духна тих ветрец. Елин Пелин Съч. I, 149. Ще сляза, чакай само да видя добре ли сме направили с теб покрива, здраво ли сме заковали гредите и дъските. Че ако духне вятър, да не ги отнесе в гората — пошегува се Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 280. Духва попътен вятър.
2. Прех. За вятър — правя нещо да се помести от мястото си, да падне или да се придвижи в някаква посока. Ух, тоя вятър! — каза Калина, като си закри очите от праха, що топлият вятър духна от двора към нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 99. Неколцина от селяните хвърляха овършаното жито високо във въздуха с широки дървени лопати. Засилилият се вечерник духваше встрани ситната плява. Д. Талев, И, 22.
3. Непрех. Предизвиквам въздушна струя веднъж или няколко пъти с движение на някакъв предмет. Тя духва с ветрилото няколко пъти, но нищо не усеща.
4. Прех. и непрех. Изпускам еднократно въздушна струя от устата си, за да разгоря или изгася, стопля или изстудя, придвижа нещо и др. Мита се наведе, взе приготвените сухи клечки и дърва, коленичи, сложи суха шума върху въглените, духна няколко пъти и огънят пламна. К. Петканов, ЗЗ, 238. Милчо млъкна. Той измери с очи Ванко и духна в премръзналите си ръце. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. Старият човек отиде и зае мястото си зад бюрото. Пресегна, взе един от филджаните, духна по стар навик димящата кафява течност и отпи. Д. Спространов, С, 78. Калчо изтръска хубаво треските из цевта, погледна вътре с едно око, духна в нея и погледна самодоволно гостите си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 73.
5. Прех. Изгасявам изведнъж с духане (газена лампа, свещ и под.). В това време забелязва запаленото в иконостаса кандило, духва го, после изведнъж бързо се дръпва към прозорците. П. Тодоров, Събр. пр II, 118. Ройдю запали цигара, духна кибрита и хвърли бърз поглед към тримата. Й. Йовков, ЖС, 140. Вардарски бързо се приготви за спане, легна на твърдото, тясно легло и преди да дръпне завивката върху себе си, духна светилника. Д. Талев, ПК, 86.
6. Прех. и непрех. Издишвам веднъж въздух, дим и под. Вардарски обърна към него окото си, взе кесията и пак си сви дебела цигара. Запали я, духна пушек. Д. Талев, ПК, 41. — Хубаво го наредихте и тоя! — обади се младият писар в ъгъла и духна силно с цигаренцето. Д. Калфов, Избр. разк., 16. // Дъхвам някому. — Ами ти, бре?... И ти ли пушиш тютюн?.. Аз събирам още по-чевръсто разпилените плодове и се преструвам, че не съм я чул. Тя се приближава до мене, хваща ме за ухото и ме изправя на крака: — Духни ми! К. Калчев, ПИЖ, 68. — Ти не бързай да ме правиш на пиян! Е на̀.. — духна му той. Ст. Даскалов, ЕС, 332.
7. Прех. и непрех. Издишвам еднократно, веднъж силно въздух през едната или другата ноздра, за да си почистя носа; изсеквам се. В този именно момент той приложи големия пръст на дясната си ръка към дясното отвърстие на носа си, изкриви си малко очите и устата на дясно, понаведе си главата, че като духна през лявото отвърстие на носа си... Ал. Константинов, БГ, 21.
8. Прен. Непрех. Побягвам, избягвам бързо отнякъде; хуквам, драсвам2. — Бре, що има там? — попита докторът, като показа на една човешка сянка, изправена до зида. В същия миг непознатият духна нататък. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 131. Момчето, което пазеше встрани, дотича и зяпна изненадано. — Брей! Той е офейкал! — и почервеня от гняв. — На̀ ви сега старец. Разбрал е, че му знаем спатиите, и е духнал. С. Чернишев, ВМ, 107. След бомбардировките той все ругаеше, че господарите му го оставили да пази кооперацията, а те духнали. Вл. Полянов, ПП, 266. Единият от гавазите изръмжа глухо, свлече се и тупна. Тогава другият се сниши, сякаш залепна за коня, и духна да го няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 101. духвам се. Страд. от духвам (във 2, 3 и 4 знач.). Свещите на становете се духват, ала в собата не е още съвсем видело. Т. Влайков, Пр. I, 113. духвам си. Възвр. от духвам (в 3, 4 и 7 знач.).
◊ Да го духнеш, <и> ще падне. Разг. Много слаб, немощен. "Що така, бе?" — мърмори си под носа Доньо. — "Нищо и никаква си старица — да я духнеш — ще падне! Ама — я се опитай да я отместиш от пейката!" В. Пламенов, ГШ, 51. Гледам го, израсъл, ама бузите му хлътнали, под очите му сенки. Да го духнеш, ще падне. Кл. Цачев, СШ, 32. Друг (нов) вятър духва / духне някъде Разг. Положението, обстоятелствата стават други; настъпва промяна в положението. — Не виждаш ли, че напоследък малко са омекнали. Откакто се върна князът от Русия, друг вятър духна. В. Геновска, СГ, 209. Духвам / духна под опашката на някого. Разг. Изпъждам, изгонвам някого, обикн. от работа, от служба. Всеки ден издаваше заповеди за глоби .. И какво ми направи? Нищо! Не на мен, а на него му дърпаха ушите отгоре .. А като му дойде времето, духнаха му под опашката, а аз си останах. М. Марчевски, П, 190. Минчо приближи малкия, .. и тревожно запита: — Лошо ли, а Щерю? — Може да стане и лошо... Ние да бързаме [ремонта] с тази проклета машина [на крайцера], че ще ни духнат под опашката. Д. Добревски, БКН, 170. Духвам си / духна си на краката. Разг. Побягвам, бързо се махвам отнякъде.