ДУХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ХВАНЕ ср. Отгл. същ. от духвам и от духвам се. За един ден не става суша, вярно е, ама зрелите класове могат да се изронят с едно духване. П. Бобев, ГЕ, 76. Стени, врати, прозорци, мазилка, и под. — всичко бе изпокъртено, олющено, печално, готово да се събори от едно духване. Елин Пелин, Съч. IV, 143. Той им показа златни потири и сребърни лъжици,.., пръстени с камеи на цезари, венци от тънки златни листове, които трептяха от най-слабо духване. Ст. Загорчинов, ЛСС, 23.