ДУХЛО̀

ДУХЛО̀, мн. няма, ср. Диал. 1. Силно въздушно течение или силен вятър. Пушекът от срещния комин, брулен от духлото, летеше полегато на противната посока. Ив. Вазов, Съч. ХII, 47. Но свикналия със стръмни планински места добитък,.., устоя на силата на духлото и премина благополучно най-премежливата точка и зави по една по̀-малко стръмна наклонност. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 10.

2. Въздушна струя от някаква пролука, дупка (Н. Геров, РБЯ).

3. Дупка на пещ, през която минава пламъкът от долната част в горната, където се пече хлябът (Н. Геров, РБЯ).

ДУХЛО̀

ДУХЛО̀, мн. ‑а, ср. Диал. 1. Зимовище на змии.

2. Кратер на вулкан.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква