ДУХОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУ̀ХОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Само в съчет.: Духов музикален инструмент. Музикален инструмент, при който звукът се получава от движението на въздуха, вкаран в корпуса му, обикн. посредством духане с уста или механична струя. Заяко бе опитал всички духови инструменти, кога имаше пари, купеше, .., а пък една глинена окарина не струва кой знае колко. Й. Радичков, СР, 79. Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Р, 187.

2. За музика, оркестър и под. — който е съставен от такива инструменти. И как съжаляваме ние, че сега на брега не свири флотската духова музика с големия тъпан и звънките чинели. П. Незнакомов, МА, 46. В Живовци .. например духовата музика измисли да свири по ноти .. В селцето музикантите бяха слухари, стараеха се да духат добре. Й. Радичков, СР, 101. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348.