ДУХО̀ВЕН

ДУХО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който се отнася до вътрешния, психически живот на човека, до неговото съзнание, психика, дух, душа. Противоп. физически, материален. Той би бил хиляди пъти по-благодарен, ако наистина беше попаднал в селендурска обстановка. Тогава би чувствувал поне своето духовно превъзходство. Г. Караславов, Т, 12. Просто копнеех да попадна колкото се може по-скоро тука в тоя мрачен дрънголник, за да почна деловата работа за моето духовно издигане. П. Вежинов, ЗНН, 9. Героите в зависимост от жизнените обстоятелства се борят: нападат, отвръщат на удари, търсят и пр. — действуват. Тия действия, тая жизнена линия от действия характеризира героя, в нея е изразена духовната същност на героя, неговият характер. Т, 1954, кн. 5, 17. А аз се опитвах да напиша .. разказ, в който главният герой да няма име — .. — да няма физиономия, портрет външен и духовен. Ст. Даскалов, ЕС, 204. Духовна нищета. Духовна сила. Духовна красота. // Който се отнася до психологията, мирогледа, идеите и убежденията, начина на мислене на някого, който се проявява по отношение на тях. Той е духовен баща и вдъхновител на много от модерните немски поети. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 146. Не бе минало година, откак той [Вазов] бе чествуван за своята седемдесетгодишнина и то тъй, както никой духовен водач не бе чествуван дотогава. К. Константинов, ППГ, 354. В "заговора" влязоха и другите сътрудници на "Мисъл" — .., но не само от солидарност към своя приятел и духовен брат Пенчо, а и по дълбокото си убеждение, че Славянският събор в София е едно "реакционно", не "всеславянско" дело. М. Кремен, РЯ, 228.

// Който е предназначен за развитие на човешкия дух като противоположност на материалното тяло; нематериален, невеществен.Но колкото е насъщен хлябът за тялото, нали толкова е насъщна за човека и духовната храна? Т. Влайков, Съч. III, 32. — Кажи ми... ти авторитетен безпартиен познавач на хората и на човека, мислител, творец на духовни блага за целия български народ, без разлика! Кажи ми, нямам ли право и аз лично да допринеса нещо за въздигането на тая държава. Елин Пелин, Съч. IV, 175.

2. В съчет. със същ. връзка, близост и под. Който съществува между двама или повече ду̀ши в областта на вътрешния, психически живот, по отношение на техните идеи, разбирания, стремежи, мироглед, психология. Толкоз години откак бяха се разделили с братовчедка си, толкоз години откак между тях беше се стопила старата духовна връзка, и изведнъж — такъв прилив на добросърдечие и взаимност! Г. Караславов, ОХ IV, 271. Крайно време е вече да скъса с вуйчо си .. Между двамата и без това няма духовна близост. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. През Средните векове славянското население, .., биваше обединявано от българската държава, която към връзките на общия език, на еднаквия бит и на общата вяра, прибавяше и политическата връзка на поданство .., все пак горните връзки далеч не бяха достатъчни, за да дадат онова пълно духовно единение, което да спои това население в народ. Ив. Хаджийски, БДНН I, 1. Духовното си родство с Климентовата проповед богомилите издават и в малкото опазени за тях вести. Н. Драгова, КО, 172. // В съчет. с любов. Който се проявява в чисто емоционално влечение, без физическа връзка; платоничен. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, защото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов, .., почнаха да го избягват. Елин Пелин, Съч. IV, 29.

3. Който се отнася до развитието на културата, науката, изкуството. В дейността на читалището се отразява целият духовен живот на града. К. Константинов, ППГ, 38. Обаче образователното дело достига своя разцвет едва когато в града за учител се установява Райно Попович, най-ярката фигура в духовното възраждане на Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Градът, .., става духовно средище, което снабдява с български книги и съседните селища. Ив. Унджиев, ВЛ, 27. Духовен подем. Духовен разцвет.

4. Който се отнася до църквата и религията; църковен, религиозен. Противоп. светски, граждански, мирски. Като отбелязахме тук разнообразните сношения между българи и сърби, не можем да не споменем за връзките между нашите и сръбски манастири, между българските и сръбски монаси и духовни лица. Б. Пенев, НБВ, 22. Готвил се е за духовно звание, но нуждите на отечеството му го извикаха на административно поприще. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 44. Той не е схванал тая тясна связ, която съществува между борбата за духовна независимост и политическата. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. Духовно поприще. Духовно училище. // Който има религиозно съдържание, отнася се до религиозни лица, догми, нравственост и под. Екна духовна песен в първите редове на калугериците: "Блажен грядий во имя Господне!" Ив. Вазов, Съч. ХIII, 101. Най-напред говори поп Върбан. От чисто духовна тема той изведнъж преминава в политиката. Й. Йовков, Разк. I, 33. Духовна беседа.

◊ Духовна семинария (съкр. семинария). Средно богословско училище за подготовка на служители на православната църква. Как е изкарал дядо Цани годината, не зная; защото през месец февруари на 1875 година аз напуснах и гимназията, и Габрово, и отидох в Киев да се уча в тамошната духовна семинария. СбЦГМГ, 20.

Списък на думите по буква