ДУХОВЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУХО̀ВЕНСТВО, мн. ‑а, ср. Събир. Всички лица с църковен сан, служители на религиозен култ; клир. По думите на един съвременнник на цар Петра, в тогавашното духовенство се развила страст към разкошен живот. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. Австрийските сърби са поставени при много по-добри условия за духовно развитие, отколкото сърбите в Турско, понеже им е дадено право да поддържат самостойна църква, да имат свое духовенство, което се грижи за народната просвета. Б. Пенев, НБВ, 56. Вековната ненавист на патриаршийското гръцко духовенство към нас не престава. Б, 1902, бр. 452, 2.

◊ Бяло духовенство. Православно духовенство, чиито представители (свещеници и дякони) предварително, преди да бъдат ръкоположени, са женени. Тая хладнина към вярата не се ли дължи главно на това невежество и материална изпадналост на бялото му духовенство? Ив. Вазов, Съч. ХIII, 85. Черно духовенство. Православно духовенство, чиито представители са дали обет за безбрачие. Аз не искам друго нищо, освен да ма турят управител на калугерите да направя преобразование в живота им. Забележителен е и тоя факт, че колкото други лица от нашето черно духовенство са заслужили на народа, сичките са биле отстъпници и донякъде безбожници даже. З. Стоянов, ЗБВ I, 109.