ДУХОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУХОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който проявява остроумие, чувство за хумор, който умее да се шегува, да бъде находчив и забавен; остроумен. Те се смееха гърлесто и весело за всеки нов епитет, за всяко остро наименование, което им прикачаше духовитият Хаджи Ахил. Ив. Вазов, Съч. VI, 160. От отдавна не бях го виждал и, право да ви кажа, искрено се зарадвах, защото тоя бае
Вездесъщов е един добър и приятен човек, весел и духовит. Въобще, забележил съм, че приятните хора всякога са весели и малко или много духовити и задължително умни. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Георги Райчев беше духовит човек. Той умееше да се шегува и да извлича хумористични изводи от най-невинните случки. А. Каралийчев, С, 252. Рашева му каза, че е много красив и навярно подлудява момичетата. Той се опита да бъде духовит и отговори, че досега клинични случаи нямало. Ст. Христозова, ДТСВ, 63.
2. Който съдържа, изразява остроумие, хумор. Вечерта двамата седнаха на една малка масичка в червения салон на "България", поръчаха бутилка бяло карловско вино и разговорът отново потече лек, приятен, духовит. П. Незнакомов, БЧ, 128. Ванко бе успял да се сприятели с дядо Георги, .., от чиито духовити забележки малката опушена кръчма често се разтърсваше от смях. М. Грубешлиева, ПИУ, 118. Той имаше изтънчен усет за хумор и всеки духовит образ веселеше сърцето му. А. Каралийчев, С, 249. Разказа няколко нови вица на генерала, .. Но генералът не ги намери за много духовити. М. Грубешлиева, ПП, 250.
3. Остар. Умен, даровит. Един от първите му [на Ал. Хумболт] учители бе Камп, тоя драг и духовит списател, на когото ся стои да благодарим за един вторий Робенсон и за една полезна история върху откритието на Америка. Лет., 1873, 130. И вижда са да е много духовит, понеже написа за Вас бързешком едно съчинение. И. Адженов, ВК (превод), 25. Питайте духовитите френци, .. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко. Лет., 1871, 159.
4. Остар. За алкохолно питие — който въздейства върху психическото състояние на човека. Тя зачна в главата си една такава безумна мисъл: да допълни храна и спокойствие с духовити пития. Изпърво почна да пие весма по-малко .. и тя мало по мало тъй привикна да пие, чтото не можеше вече да живее, ако не е почти постоянно пияна. С Радулов, НД (превод), 11.