ДУХОВЍТОСТ

ДУХОВЍТОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на духовит; остроумие. Това, което го отделя от другите, е необикновената му духовитост. Той разсмива цялото село. Н. Попфилипов, БД, 11. Обиколил доста земи,.., той беше видял много свят и още по-много нещо можеше да разправи, благодарение на своята духовитост и на умението си да съчетае всичко видено и чуто във всевъзможни комбинации. Ст. Чилингиров, ПЖ, 38. Веселяк беше геологът и не отстъпваше на Светла по остроумие и духовитост. А. Христофоров, П, 20. И казваше, че това что наричат духовитост .., дарба (талант), то са наистина едни способности, подарени от бога. Й. Груев, ССП (превод), 104. Духовитостта на забележките му ме изненада.

2. Обикн. мн. Думи, изрази, които са казани остроумно, находчиво, които изразяват остроумие и чувство за хумор; остроумия. — В турско време един от нашите чорбаджии си присвоил всичките хубави земи на изток от града, друг взел земите на север, .., а трети, като се разсърдил, че за него нищо не останало, той пък заграбил половината от балкана .. Кметът и останалите се усмихнаха, смятайки, че околийският е казал духовитост. Ем. Станев, ИК I, 251. Засягаше всичките въпроси: .., пъстрейки речта си с нетърсени духовитости и глуми. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162. Той украсяваше разказа си с много прибавки и духовитости, та караше другарите гласно да се смеят. Сб??СЕП, 320. След този номер се яви артист, който тичаше с микрофон в ръка по сцената и разправяше духовитости. Г. Белев, КВА, 145. Често разказът му се обагряше и с някоя тънка английска духовитост. Д. Спространов, С, 127.

Списък на думите по буква