ДУХО̀ВНИКОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Духовнически. Но и при това оста‑
вя ся на благоразумието духовниково, каква и на колко време да налага на каещия ся епитимия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 146.