ДУХОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУХО̀ВНО нареч. 1. По отношение на духа, на психическия живот на някого. Той ни се видя необичен, със сух характер, духовно чужденец нам. Ив. Вазов, Съч. Х, 161. Борис изглеждаше духовно ограничен, но олицетворяваше трезвия реализъм, упорството и волята. Д. Димов, Т, 220. Обхвана го съмнение, че такава хубава и умна жена (той реши, че тя е не само умна, но и че го превъзхожда духовно) няма да се ожени за него. Ем. Станев, ИК I, 94.

2. Остар. По отношение на църквата и религията. Тука може да причислим и следните села, които правителствено се отнасят към Кумановската каза, а духовно към Кратовската и са известни под име "Средоречки",.. Дреняк, Осина, Дейловци. ПСп, 1876, кн. 11-12, 129. Във времето на Йоана II-го сичките епархии, които тогаз влазяха в състава на българското царство, сичките духовно са подчиняваха на новоучреждения Търновский Патриарх. Т. Шишков, ИБН, 215. Ако тоя [черковен] вопрос е канонически, то турското правителство не би имало право да изпроважда епископите ни в заточение; а ако е той економически, то патриархът не би имал право да проклина, да отлъчва от черковата и да наказва духовно. С, 1872, бр. 34, 265.