ДУХОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУХО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество на духовен (в 1 знач.). Тук изострената емоционалност се ражда едновременно с интелектуалната яснота, всичко в тая поезия е твърде земно и всичко е пронизано от лъчезарна духовност. К. Константинов, П, 96.

2. Интелектуална и емоционална дейност, духовна същност на човека; душевност, психика. И изкусните удари на длетото на скулптора търпеливо са ваяли възвишената красота, за да подхранват духовността на хората. Защото без етична духовност, .. ще рухне всичко, което може да ни направи единни. М. Яворски, ЕСВ, 181. Ние жадуваме за него, за твореца-титан, чийто образ дава отражения върху духовността на цяло поколение, за новатора, който формира художествения лик и вкусове на своето време. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. // Психическа и интелектуална издигнатост, съвършенство; наличие на духовни интереси, на богат духовен живот. Тоя ентусиазиран интерес към народните четения бе най-хубавият признак, че в нашия народ жаждата за знания и копнежът към духовност не са замрели. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 261.

3. Остар. Нематериалност, невещественост. Душата е самостоятелна сила и живее у тялото ни; споряд духовността и ми не можем да я видим повече. Й. Груев, КЛ (превод), 4.

4. Остар. Духовничество. А долните общи училища черковни и манастирски произвождаха такива набожни ученици, от които по-голямата част посвящаваха живота си в духовност — в попство или калугерство. У, 1871, бр. 11, 163-164.