ДУШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШ, ду̀шът, ду̀ша, мн. ду̀шове, след числ. ду̀ша, м. 1. Приспособление, уред в баня с решетка, през която водата изтича на тънки струи за обливане на тялото при къпане. — Вие навярно искате да се изкъпете? — попита старата негърка, като отвори тясната вратичка на банята, където имаше само душ. Ал. Бабек, МЕ, 83. Тя бе влязла в банята, от която се чуваше свистене на душ и плискане на вода. Д. Димов, Т, 626. Долу под училищните стаи имаше отделения с душове с топла вода и там учениците можеха да се къпят под надзора на учителите. Ал. Спасов, С, 47.

2. Къпане под водна струя от такова приспособление. Закаляващ ефект оказва всекидневният петминутен душ с постепенно понижаване на температурата на водата. ЖД, 1967, кн. 7, 21. Хората от нашия град .. ще ти попречат навреме да направиш своя душ и да отпочинеш леко след туй в мекото легло и в сладък сън да повториш победата си в маратонското бягане. БР, 1931, кн. 4-5, 131. ^● Обр. Той вдигна яката си .. и забърза към къщи. Съвсем неочаквано беше изтрезнял. Дали от преживяното или от студения душ на дъжда? М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.

◊ Вземам / взема (един) душ. Изкъпвам се набързо. — Ти скоро ли ще дойдеш? — Ей сега, след десетина минути. Докато вземеш душа си, аз пристигам. М. Грубешлиева, ПИУ, 277. Сутрин Малагения взимаше един душ, закусваше сама в просторната трапезария и излизаше да се разходи в двора. Й. Попов, СЛ, 48. Обливам / облея (поливам / полея), заливам / залея) <като> със студен душ някого. Казвам или направям на някого нещо неочаквано, което му действа крайно неприятно. По това време главният инженер Алексиев се завърна от световното изложение в Дюселдорф и ги заля със студен душ: една швейцарска фирма правеше същите чашки с вакуум. Р. Михайлов, ПН, 32.

— Фр. douche.