ДУША —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ША, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. и непрех. 1. Обикн. за животно — вдишвам усилено с ноздри, като се старая по дъха, по миризмата да разпозная някакъв предмет, да открия нещо. Изведнъж булдогът се закова на мястото си, разшири ноздри и започна да души. Обонянието му откри, че в сянката на отсрещната сграда се крие човек. Ив. Планински, БС, 51. Той [Балкан] е близо вече и лесно се вижда: опашката му е отпусната, главата наведена близо до земята и, макар той да тича бързо, на всяка крачка внимателно души. Й. Йовков, Разк. I, 120-121. Следата като че опря в реката и
Балкан приклекна до брега, изви муцуна и продължително изръмжа .. — Балкан, какво — умори ли се?.. Не, ти си силен за десет вълци! .. Балкан, миличък, души врага! Ще ни избяга! Б. Несторов, СР, 111. Пред него припкаше жълтеникаво куче с вмирисана опашка и токо се навеждаше ту отсам, ту отвъд пътя да души лалугеровите дупки. Т. Влайков, Съч. II, 73. Право пред бай Атанас идва лисица.. Върти рунтавата си опашка и души напред с муцунката си. И. Петров, ЛСГ, 104. Момчето почна да души въздуха, защото и в гъстия му мирис на чер пипер и сапун, на газ, катран и влага от наскоро поливаните дъски на пода имаше нещо непознато и тайнствено. О. Василев, ЖБ, 87.
2. Възприемам с обонянието си; мириша1. Дошлите вече хищници посрещаха всяка нова глутница с радостен вой. Скачаха около тях, душеха убития дивеч и тракаха зъби. О. Василев, ДГ, 55. Вървя по брега, търся да стигна бързея и кучката подир мене: скимти, души ми краката и ме гледа в очите. М. Грубешлиева, ПП, 116. Щом ѝ [на лисицата] поднесохме кокошка, очите ѝ засвяткаха. Протягаше врат, душеше с муцуната, озъбваше се. Кр. Григоров, ОУ, 6. Норманите душат непознатите благоухания, ноздрите им се разширяват, разширяват се и зениците им, макар блясъкът да ги ослепява. А. Дончев, СВС, 15. Стамат, който беше гладен и непрекъснато душеше апетитната миризма на лука, се изви към него и рече. Д. Ангелов, ЖС, 238.
3. Прен. Следя, търся нещо, дебна да открия нещо. Слухът, дето пуснахме за двамата души, приспа читачата. Но аз пък ще душа. Ив. вазов, Съч. XXII, 98. Но той беше свикнал с тайните агенти, които често душеха по следите му и знаеше как да се справи с тях. В. Геновска, ПЮФ, 59-60. Не можеше да търпи тя старата жена, която бе свикнала да живее по чужди къщи,.., да души и подушва къде какво има и сетне да я разнесе из целия град. Д. Талев, ЖС, 99. душа се. I. Възвр. от душа (във 2 знач.). От време на време тя [вълчицата] изпъшкваше, душеше се по хълбоците и по корема. Г. Райчев, Разк., 5. II. Взаим. от душа (във 2 знач.). Цербер, .., се здрависва и души с всеки срещнат едноплеменник. Но той ужасно се разсърди и залая с бяс, когато се подадоха из една напречна улица кучеловците. Ив. Вазов, Съч. X, 17. Двата врага не губят време, както друг път, да се душат, .., а направо се нахвърлят един върху друг. Й. Йовков, АМГ, 141.
ДУ̀ША СЕ ‑иш се, мин. св. ‑их се, несв., непрех. Разг. Сговарям се, споразумявам се, сближавам се с някого; сдушавам се. След малко, .. всички учудено гледаха към гилотината, където двамата довчерашни противници приятелски беседваха .. — Усетихте, че става горещо и започнахте да се душите — каза презрително Керин. Д. Кисьов, Щ, 371.
ДУША̀, зват. ду̀шо, ж. 1. Вътрешният, психически живот, духовната същност на човека, неговото съзнание, мислене, чувства; психика, дух. Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини една след друга по-мъчителни. Елин Пелин, Съч. I, 14. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. И в душата ми, като отдавна видян сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, идиличният лъх на старите овчарски повести. Й. Йовков, Разк. II, 94. От Кръстовден Станка не беше виждала учителя .. Станка се прибираше в къщи с душа потисната и угнетена, пълна със съмнения и тревожни предположения. Г. Караславов, ОХ I, 94. Ала една черна мисъл, .., неволно помрачава душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 37. // Стесн. Емоционална същност, чувствата, преживяванията на някого; сърце. Тя като неопитно момиче, не знаеше какво да прави пред тоя човек, когото пазеше в душата и мислите си като мъртвец, в чието възкресение не вярваше. Елин Пелин, Съч. III, 34. Днес очите на мойте деца / доверчиво се спират на мене. .. И душа им към мен се стреми, / от покой и възторг озарена. М. Петканова, Ст, 47. Трепна му душата. △ Разбрах, че тя няма душа.
2. В съчет. с качествени прил. Типични, основни черти в характера на някого, определящи неговата същност. Повърхностен, ограничен, с дребна душа, той не съзира величието на подвига на жена си, а е засегнат от едно мнимо престъпление, фалшификацията на подписа. Ст. Грудев, ББ, 61. Тя бе едра, породиста жена, .., с весело сърце и с търговска душа. Елин Пелин, Съч. III, 12. Буйната, неукротима обида нахлу с всичката си сила в неговата честна душа, едва когато излезе от кръчмата. "И такива разбойници управляват България!" — гневеше се в себе си старият тесен социалист. Г. Караславов, ОХ I, 472. Не беше възможно тая честна физиономия да крие предателска душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Артистична душа. // Прен. В съчет. с качествени прил. Човек с такива типични черти в характера си. — Възможно ли е да съществува такова увлечение, което да застави една нежна и любяща душа да забрави всичко скъпо и драго на света? Ив. Вазов, Съч. XII, 70. Десетина дни след заминаването на Дима, Велика получи писмо от него. Той ѝ съобщаваше, че бил добре нареден — ротният бил блага душа. К. Петканов, МЗК, 15. — Вижда се, добра душа е този Момчил — рече след кратко мълчание Теодосий. — Съжалил се над девойката и я пуснал на свобода без откуп. Ст. Загорчинов, ДП,
284. Те бяха дребни души, радваха се на своето бездарно съществуване и задъхано разправяха, че и при новата власт може да се живее! М. Марчевски, П, 150. Тук имаше хора от Дряновско и Севлиевско .., от Еленско и Габровско — бунтовни души, които още помнеха кланетата от седемдесет и шеста година. В. Геновска, СГ, 34.
3. Прен. Разг. Човек. Белее му се къщичката на слънцето, люлеят се нивите, цъфтят ливадите, но никаква душа сега се не мярка там. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Хайдутите, наскачали подир войводата заобиколиха Николина и зачакаха думите ѝ. Коя ли душа бе пострадала от поганците тоя път? А. Христофоров, А, 331. Те [преселниците] се впуснаха да коренят тая прекрасна гора за ниви — коренежи. Да им раздели някой гората съразмерно на къща или на душа, нямаше — всеки коренеше и заграбваше, колкото може повече. Ц. Гинчев, ГК, 280. — Какво искаш, мари? — Разбрах, че са ти дошли много гости, та рекох, че дириш жени да шетат. Сама душа съм, ако ме искаш да дойда в конака. А. Дончев, ВР, 68. Излезте на полето: сега е красен май. .. О вий, кои мечтайте, души, кои търпите, / страдалци ил поети, излезте днес навън. Ив. Вазов, Съч. II, 15. // Само ед. Обикн. зват. Разг. Гальовно, интимно обръщение към жена. Прощавай, сестро, прости ми, душо, ама и аз трябва да бягам, че ако ме подушат .. ех, живот, и мойта се не знае. Ем. Коралов, ДП, 131. Море, Доне, китка китиш / на глава си русокоса, — / дай ми, душо, стрък босилек, / ляво-дясно да го носа. К. Христов, СК, 6. Пусто в пътя, — ала ето / ален шал се мярна там .. / колко щеш си крий лицето — / знам коя си, душо, знам! Д. Бояджиев, С, 14. — Момиче, момиче, / гиди мряна рибо, / не стой срещу мене, душо, / изгорях за тебе! Нар. пес., СбНУ XLVI, 245. Милна моме, милна душо! / Що ме милно погледнуеш? Нар. пес., СбНУ XI, 64. Оро са вийе край манастира — / да идем, Кино моме, да идем, / да идем, сладка душо, да видим! Нар. пес., СбНУXLVI, 212.
4. Прен. Само ед. Обикн. членувано. С несъгл. опред. с предл на. Главен вдъхновител, организатор на нещо, централна личност някъде. Смилец беше изчезнал, но патриархът остаяше, душата, представителят на победената партия, покорила се на неотразимостта на събитията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 144. С качествата, коите обладаваше, при благоприятни условия, той би могъл да стане душата на една от ония борби, които прославляват завинаги историята на един народ. К. Величков, ПССъч. I, 93. Душа на патриотическата група в Букурещ, замислила една народно-просветна организация в по-широк мащаб, е бил познатият емигрант Александър Хаджик. М. Арнаудов, БКД I , 51. // Прен. Само ед. Обикн. членувано. С несъгл. опред. с предл. на. Същността, основната част, сърцевината на нещо (някакви идеи, действия). Нямаше организация, душата на всяко предприятие, нямаше общ план. Ив. Вазов, Съч. VII, 145. Концерните бяха душата, есенцията, мозъкът на Германия. Д. Димов, Т, 512.
5. Само ед. Вдъхновение, чувство, вживяване в нещо. Мъглят се от влага и очите на Арифа, млъкват елите, занемяват и скалите на Персенк. Тогава почувствувах какво е песен с душа! Н. Хайтов, ШГ, 44. Продан страдал от това нейно бездушие и взел да ѝ говори, да я съветва: — Чуй, Магдалена, вложи душа в това танго! Й. Попов, БНО, 98. Цялата бригада беше като попарена. Работеха без душа, насила. Т. Монов, СН, 58. — Главното, което липсва в поезията му, .. то е животът, душата .. затова неговата поезия е мъртва поезия. Ив. Вазов, Съч. IX, 179.
6. Според религиозните представи — безсмъртно, нематериално начало у човека, което обитава тялото, вдъхва му живот и го напуска при смъртта; дух. Издъхна с усмивка. Дали, че в рая му е тогава душата влязла, или че ракийка видя, това никой не може да каже. Елин Пелин, Съч. I, 30. И в тая чудна предвечерна тишина те долавяха сякаш и летенето на архангела, който пренася горе на небето душите на божиите праведници. Т. Влайков, Съч. II, 304. "Подръж ми, боже, душата, / до войводови да ида, / че войвода ми се фалеше, / че има къщи сарайе, / че има двори мермери, / че има порти чемшире!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Душа да му излезе, че дума да не му излиза. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 383. // Безплътно, безсмъртно същество, което остава след смъртта на човека; дух. — Мълчете! Недейте разплаква покойниците — .. Техните души ходят сега между нас. А. Каралийчев, ПГ, 74. "На тез две сенки, кои в едно там / в въздуха леки минават бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, .. Щом вихъра към нас ги завъртя, / казах им: "О души страдални, мене / кажете, моля, своята беда." К. Величков, Ад (превод), 46.
7. Прен. Само ед. Признаци на живот, жизнени сили; живец. Цял той беше усукан с въже като вързоп .. Колкото душа беше му останала, беше се събрала в очите му: те горяха, не примигваха. Й. Йовков, ВАХ, 126. Първата минута бях останал като без душа — вдървено, куклено въртях очи. И. Волен, МДС, 20. // Разш. Живот. — Каквото щете ме сторете, от една душа повече нямам — отговори твърдо старецът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. Душата е по-мила от пара̀та. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 383. Душа давам — коня си не давам, / коня давам — мома не менявам. Ц. Церковски, Съч. I, 158.
8. Като прил. неизм. а) Мек. Десет коли сено вадеше от нея [ливадата] и отавата отделно. И какво сено! Меко и миризливо —
душа. Г. Караславов, С, 131. Омесиш го и щом го хлъзнеш у фурната, надуе се като свински мехур. Душа хляб, ти казвам. Кр. Григоров, Р, 171-172. б) Добър. Дечо е душа момък, той и на мравката път прави. Г. Караславов, Избр. съч. II, 68. А жена му — душа човек,.., говори благо: — Почини си, Спасе. тя, работата в къщи край няма! Й. Попов, ББ, 56.
◊ Бера душа. Разг.; Боря се с душа. Диал. Намирам се на смъртно легло; агонизирам. Хората мислели, че има кой знае колко хайдути в колата, а когато приближила: в нея лежал Стефан Караджа ранен, вързан .. — Защо са го вързали? — Ранен, кръвта му изтекла — душа бере, а го вързали в колата. Д. Габе, МГ, 126-127. Караибрахим лежеше със затворени очи. Цялото му лице беше разсечено, разсечени бяха и гърдите му. Може би береше душа. А. Дончев, ВР, 274. И полетя бързо тя надолу; .. А къде ли сам се той потайва? / Божичко! Притъпкан на земята, / [Босилко] тежко диша и с душа се бори. П. П. Славейков, ЕП I, 167. Бръквам / бръкна в душата на някого. Диал. Предразполагам някого към себе си, като силно го разчувствам. По нашите села наоколо по-добър агитатор от тебе няма да има.. Ти знаеш хала на народа. С две приказки можеш да му бръкнеш в душата. В. Геновска, СГ, 228. Бъркам в душата на някого. Диал. Искам, стремя се с нахално любопитство да узная най-съкровените мисли, чувства на някого. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам /изкарам) душата на някого. 1. Разг. Мъча, измъчвам или притеснявам някого. — Върбане, бре? Ти какво ни вадиш душите! Че може ли чиляк деня и нощя да работи? Ст. Марков, ДБ, 206. В открехнатата врата стоеше човек със зелена униформа, с брада, препасан с колан и сабя. Турски офицер .. — Чети, .. чети нататък, Ангеле! — рече тихо офицерът .. Изведнъж всички зашумяха. — Ти ли си бай Левски! — Ама душата ми изкара, ей! Ст. Дичев, ЗС II, 460-461. 2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. (Грабва [Македонски] кемера с една ръка, с другата фаща Хаджият за гушата). — Не приближавай, че ти изкарвам душата! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 66-67. Разбила мечката вратата и Лиса се вмъкнала вътре. Тогава петелът рекъл на вола: — Натисни я с рогата до стената! Волът я натиснал така хубаво, че ѝ изкарал душата. Елин Пелин, ПР, 211. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) с памук душата на някого. Разг. 1. Мъча, измъчвам някого незабелязано, без да показвам това външно. — Не бой се, възразяваше Хасан чауш, няма да те убия, няма да умреш така лесно, душата ти с памук ще изкарам. К. Величков, ПССъч. I, 59. 2. Ловко, по деликатен начин постигам каквото искам. Но на такъв човек можеш ли отказа? Той душата ти с памук ще извади. М. Кюркчиев, ВВ, 138. Такива [нервни] купувачи все пак се понасят. Но онези — кротките и смирените, които с памук вадят душата на продавача, те са страшни! Ст 1965, бр. 1005, 3. В дъното на душата си. Книж. Дълбоко в съзнанието си, дълбоко в себе си. В дъното на душата си секретарят го мразеше необяснимо, и това беше омразата на мъчителния мравешки труд срещу лесното грабителство на хищника. Д. Димов, Т, 122. Вземам / взема душата на някого. Разг. 1. Лишавам някого от живот, отнемам живота на някого; умъртвявам, убивам, премахвам. — Моят мъж ми здравето взема, Господ душата му да вземе! Елин Пелин, Съч. II, 147. — Животно, кретен! Искаш да ти вземем душата ли, не ти ли е мил животът? Казвай, твойта мамка. РД, 1965, бр. 227, 4. 2. Пленявам, омайвам някого с красотата си. Дивната гледка ми взе душата. 3. Диал. Измъчвам някого с непосилен труд. Вземам / взема на душата си някого. Диал. Наемам се да се погрижа, да помогна на някого, на когото съчувствам, към когото съм разположен благоприятно. — Е, Атанасе .. загинахме .. — въздъхна, едва ли не проплака един от селяните..: — Богоя ни я нареди тая работа!.. И ако трябва да го [Богоя] стисне за гърлото — той трябва да го стисне — Атанас, макар да му е шурей. Той, Атанас, взе най-напред на душата си тия люде. Д. Талев, ПК, 568-581. Вземам си / взема си (навличам си / навлека си) грях на душата. Разг. Извършвам някаква осъдителна постъпка или престъпление спрямо някого, прегрешавам спрямо някого, който е невинен. Всеки ловец е потенциален бракониер. И за да не взема грях на душата си, отказах да остана. И. Петров, ОЗап., 12-13. — Не думай така, Тошо! — сепна се старата. — Болно ще да е момчето, не си навличай грях на душата. Г. Караславов, С, 164. Влизам / вляза в душата на някого. Разг. Бивам харесан и обикнат от някого. Той местеше погледа си по огъня и навсякъде виждаше младата жена. Виждаше я ясно и се чудеше на тая игра на огъня и на своето въображение. Ния Глаушева беше в мислите му, тя бе влязла в душата му. Д. Талев, ПК, 161. Гледам си душата. Разг. Угаждам си, грижа се за себе си. Грях ми (е) на душата. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. и със следв. изр. със съюз ако. Не съм прав, не съм справедлив (употребява се като укор, когато се прояви незаслужено лошо отношение към някого или нещо). — Я го виж как му светят очите като на котарак през март. — Грях ви на душата, ако и за този човек кажете нещо! — махна с ръка Геню, стана, отърси си потурите и си излезе поразсърден. Г. Караславов, СИ, 23. Давам / дам душа на нещо. Одухотворявам, оживявам, давам живот на нещо. Непознат на Димка учител заговори за учителките: той кротко показа, че учителките еднич‑
ко могат даде душа на тия училища. А. Страшимиров, К, 16. По стените има снимки от бойните действия през време на въстанието.. Всички тези снимки дават душа на мъртвите експонати. Г. Караславов, Избр. съч. III, 256. Давам си / дам си и душата; душа давам. Разг. 1. За някого. Много обичам някого и съм готов всичко да направя за него или да пожертвавам за него всичко, което имам. Ти си народен човек, господине, и за такива братя аз душата си давам. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. Божков беше стар адвокат .. За Русия той душа даваше, с Русия лягаше, с Русия ставаше. Г. Караславов, Избр. пр VI, 115. 2. За нещо или със следв. изр. със съюз да. Много ми се харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо (за някакво действие, дейност). Много ти е сладка чорбицата, бабичко, душата си давам за джоджен. А. Каралийчев, СР, 59. А беше лакома .. много лакома за почит и слава. Душа даваше да похвалят нещо нейно. Н. Хайтов, С, 6-7. Деля (отделям / отделя) от гола душа. Диал. Пестя средства за някого или нещо, въпреки, че съм крайно беден. — И пари ще му дадем .. И множко пари — подсказа баба Пинтовка. — От гола душа ще ги отделим, само да подхвърли там на големците. Г. Караславов, ОХ II, 255. До дън душа; до дъното на душата си. Извънредно много; дълбоко, силно. Филип пръв позна Пенчо и се спусна към него .. Пристигането на Пенчо го развълнува до дън душа. В. Геновска, СГ, 71. До дън душа от жалост ме смути / печалний негов разказ. К. Величков, Ад (превод), 125. И понеже баща ти не можа да събере тези пари, не успя да те омъжи за аптекар. Но ти бе страшно огорчена от това, възмутена до дъното на душата си. Д. Димов, Т, 558. Душа да ми е яка; яка ми ду̀ша. Разг. Очаква ме нещо много тежко, много работа или голямо изпитание, за което ми трябват много сили и твърдост. Немаше в тоя край тогава ни шосе, ни път .. Ако пък някой рече да дойде — яка му душа! Н. Хайтов, ДР, 68. Кожата от гърба ни ще смъкне, само и само да окачи медала със сребърния образ .. А на нас — яка ни душа! М. Марчевски, П, 268. Ду̀ша да ми знае. Разг. Като възклицание, за означаване, че ми предстои да изтърпя нещо тежко, да понеса нещо неприятно. Душа за две пари нямам. Разг. Съвсем съм немощен, слаб. Душа и свят давам за някого или нещо. Разг. Готов съм на всичко за някого или нещо. Уплашил се баща ми, че може завинаги да остане без жена и дете. А бил на деветнайсет години, душа и свят давал за дете. Й. Вълчев, РЗ, 11. Душа и свят ми е. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Много ми се харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо. Обичаше Хаджи Дончо да чете, но душа и свят му беше кога накараше да чете малкия си син Митко, към когото питаеше особена любов. Чудомир, Избр. пр, 45. В моето ранно детство душа и свят ми бе да сложа глава на маминия скут и да се заглеждам в нея. Т. Влайков, Пр. I, 58. Душа не ми остава / остане; душа не остава / остане у (в) мене; оставам / остана без душа. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. — Ния, майко, .. Ния.. Казаха ми зле била .. — Е, поизмъчи се тя.. Душа не ѝ остана. Д. Талев, ПК, 798. Душа у мене не остана. Къде не ходих! П. Тодоров, Събр. пр II, 220. — Татко ли? .. Горкият, само го разкарват ден през ден по участъците .. Не остана душа у него. П. Михайлов, МП, 16. — Не бива; ти си останал без душа и не си съвсем оздравял. Ив. Вазов, СбНУ I, 76. Душа нося <и аз>. Разг. Живо същество съм (и аз), чувствам, мисля, имам желания и недостатъци (и аз). — И я нали душа носим, господине, и я нали сака да се храним!? М. Георгиев, Избр. разк., 199. Като е шампион, та какво? И той е човек, и той душа носи. Л. Стефанова, ВМГ, 90. Душа под наем нося. Разг. 1. Много съм изтощен, без сили съм. Шегобийците го закачаха: "Хърба, само от глад и тегло ли си тъй мършав, сякаш душа под наем носиш". К. Колев, ТЕ, 81. 2. На умиране съм. Душата ми е в (зад, на) зъбите; душата ми седи (се е запряла / запря се, се е събрала / събра се, е дошла / дойде) в зъбите. Разг. 1. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. — Виж ти — беля! — просъска в мустаците си цивилният мъж .. — Душата му е била зад зъбите! — изруга той и напипа китката на ръката му, за да провери пулса. И се изправи. — Май че е така .. не диша. Г. Караславов, ОХ IV, 538. 2. Едва дишам, не мога дъх да си поема от прекалена умора. Търча той, гонен от гръмотевиците, около половин час. Душата му се събра в зъбите. И тъкмо когато наближи селото, слънцето изведнъж напече. Хр. Пелитев, ХО, 59. — Бързам, бързам по тая пуста работа, душата ми е дошла в зъбите да търся. Ив. Вазов, Д, 39. Държа душата си зад зъбите, стискам душата си в (зад) зъбите; нося душата си в зъбите. Разг. Много съм зле, много съм отпаднал, едва имам сили да живея. По Орханийското шосе се точеха обозни коли, .. Отстрани вървяха обозните войници .. Между тях се влачеше и Недьо Балчев от Караач. Беше измръзнал, болнав, едва стискаше душа зад зъбите си. В. Геновска, СГ, 428. Едва душа нося. Разг. С мъка живея, много съм немощен, безсилен (обикн. поради болест или старост). — Виж го болника, щом видя призовката, веднага оздравя .. — Е, бай Стоиле, не думай, не видиш ли го човека, едвам душа носи — каза полека, ала с твърд глас Иван, сестриникът на Богданица. Хр. Максимов, СбЗР, 33. Жива душа. 1. В отриц. изр. Никакъв човек, никой. Тя беше сама в
градината, освен нея там нямаше жива душа. Й. Йовков, ЧКГ, 304. Привечер четата пристигна в Поибрене, дето не беше останала жива душа. Л. Стоянов, Б, 129. 2. Някакъв човек, някой. Едно прозорче светеше гостолюбиво и всред здрача на вечерта сякаш там само имаше жива душа. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Както улиците, така и хубавата градска градина бяха почти запустели. Рядко се срещаше жива душа. М. Георгиев, Избр. разк., 206. За душата. Разг. За удоволствие. Със сечивата си на рамо и със зимбилче в ръка, те донасяха, каквото беше необходимо, за да нахранят челядта си, а и нещо за душата си — шише хиоска мастика или дамаджана с хубаво, червено като кръв вино. Д. Спространов, С, 86-87. За своя душа. Разг. 1. Употребява се, когато нещо хубаво се запазва за лично ползване. — Море така думаш, ама да изпречим тук цинцарката, тук бурето с ракията, па да кажем: ха сега избирай! Кое че земеш, а? — Че помислим малко, Пендо. — Бе и я че помислим, дали теб да ги дадем, дали за своя душа да ги задържим. Елин Пелин, Съч. V, 82. 2. Употребява се, когато нещо се прави много грижливо, като за себе си. Направи кутията мераклийски. Изпипа я като за своя душа. Изгарям / изгоря (изяждам / изям) душата на някого. Разг.; Изидам / изяда душата на някого. Диал. 1. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. — Ей го, ей го ... моя зет, писания ми зет, златния ми зет!... замърмори арнаутина. — Вълци и мечки да те ядат тебе! Ме изяде! Ми изгори душата! Й. Йовков, ПГ, 29. От горния край на селото викаше жената на ковача: — Там за теб-е, там!... Да изгнииш!... Че ми изяде душата.. Че ме жива изгори. Ив. Венков, ХКН, 54. 2. Погубвам, унищожавам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душата. Разг. 1. За нещо. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. — Слушай, Атанасе, хайде готви се. Утре в три часа сутринта ще те водя за зайци .. — Добре, съгласен съм. Имам работа, ама зарязвам всичко, че ми е изгоряла душата за заек. Елин Пелин, Съч. IV, 227. 2. Силно съм измъчен, изтърпял съм много мъки и страдания. — Кой? Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Нас да пита той, нас — дето ни изгоряха душите. Г. Караславов, СИ, 265. Изкривявам си (изкривям си) / изкривя си (кривя си) душата. Разг. Казвам нещо невярно, умишлено лъжа, излъгвам, изопачавам истината. — Познавам Захари Друшков.. Той е честен човек .. той не може да изкриви душата си. Г. Караславов, OX IV, 592. Дето има хляб за нас, ще има и за него. А що да си кривим душата: работа и хляб има за всички. Д. Талев, ЖС, 112. — Къно, не си криви душата — обади се Гергин. Не съм пропуснал месец да не дойда. Ем. Манов, ДСР, 115. Изливам си / излея си душата някому или пред някого. Разкривам пред някого, споделям с някого мислите си, чувствата си, преживяванията си. Само една майка досещаше неговата мъка и не един път е той зинвал да излее душата си пред нея, но сепвал се е от свян, преглъщал е всичко. Ц. Церковски, Съч. III, 108. Излиза ми / излезе ми (изскача ми / изскочи ми) душата. Разг. 1. Обикн. в св. В агония съм, умирам, издъхвам. — Чети по-полека, — забележи отец Онуфрий, като посочи с поглед болния .. — Слушай, Игнатий, на оня човек там душата му излиза, а ти си му задрънкал над главата като воденица. Елин Пелин, Съч. II, 140. 2. Измъчвам се много от непосилен труд или от голямо притеснение. Рядко и много рядко ще премине човек от едното село в другото. Стръмно, докато отидеш горе, душата ти излезе. Д. Талев, ГЧ, 123. Каквото ми душа иска (поиска). Разг.; Каквото ми душа сака. Диал. Всичко, каквото желая, каквото ми се нрави. Аз си правя, каквото ми душа иска, а ти се пържи там на печката и изпълнявай дълга си към царската фамилия. П. Незнакомов, БЧ, 15. — Ех, обичам аз нощта, обичам! .. Ей тъй тръгнеш — не срещаш никого; върви додето ти крака държат; върши — що ти душа поиска. Ц. Церковски, ТЗ, 152. Камък ми тежи на душата. Разг. Много ми е мъчно, много ми е тежко от нещо, изпитвам мъка, скръб. А да знае какво ми е на сърцето, какъв камък тежи на душата ми. М. Марчевски, П, 202. Колкото (ти) душа иска. Разг.; Колкото (ти) душа сака. Диал. Много, в голямо количество, без ограничение. — Ти, Горане, отпусни пояс, веднъж поне яж и пий, колкото ти душа иска. А. Дончев, СВС, 163. Гъби и лобода имаше, колкото душа иска в леса, а пък дивечът идваше самичък до тремовете, привличан денем от тракането на хромелите, а нощем — от светлината на огнищата. Ст. Загорчинов, ДП, 70. Късам душата на някого. Разг. Причинявам скръб, мъка, болка на някого. Лежи ми на душата нещо. Разг. Допада ми, присърце ми е нещо. Учителската професия не ѝ лежеше на душата. Поучи тя децата две години и напусна училището. Н. Каралиева, Н, 159. Мед ми капе в (на) душата; мехлем ми капе на душата. Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми много драго, извънредно приятно от нещо, чувствам голямо задоволство. Мехлем ми капна (ще ми капне) на душата. Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо; почувствах (ще почувствам) голямо задоволство. Мъртва душа. Книж. Човек, който не взема никакво участие в общите дела или е без каквито и да е интереси. Ето дори и днес не се върна на заседанието, макар че е предупреден специално .. Защо го преместиха тук?
Само да ни пречи ли? На нас не ни трябват мъртви души. В. Райков, ПВ, 66. Набира ми се / набере ми се душата. Разг. Притеснявам се, отегчавам се. — Е, Илийка, — хвана го развълнуван за ръката Пинтата, — гледай само да не ти се набере душата, братко, гледай да изтраеш до напролет. Г. Караславов, ОХ II, 305. Напълвам (напълням) / напълня душата някому. Разг. Доставям удоволствие на някого, предизвиквам задоволство у някого. Изобилието и свежестта на плодовете, .., е тъй голямо, че замайва очите и напълва душата. Н. Каралиева, Н, 60. Напълва ми се (напълня ми се) / напълни ми се душата. Разг. Изпитвам удоволствие, най-приятни чувства. Пред нас се откриваха чудни гледки! Напълни ми се душата! Не ми е по душа <та>. Разг. Не ми допада, не ми се харесва, не ме привлича нещо. "Татко, татко, не се стърпях вече аз и заплаках, и ръката му започнах да целувам, не са ми по душата ни богатства, ни почести, ни оръжия, отпусни ме!" Ст. Загорчинов, ДП, 226. Не си слагам на душата нещо. Не се чувствам виновен за нещо. Мислех дюкян да отворя на долния кат, но ми отидоха париците, грош не ми остана и още имам да се разплащам .. Ама ти не си го слагай на душата .. хайдук ще стана, но гладна няма да те оставя. Сл. Караславов, ИТХ, 61. Нямам вече душа. Разг. Много съм изморен, изтощен, обикн. от тежка работа или болест. — Душа нямам веке .. Каква си станала такава! Годеник ти е човекът, а ти не искаш и да го знаеш! Срамота е! П. Стъпов, ЖН, 92. Олеква ми / олекне ми на душата. Разг. Почувствам облекчение, освобождавам се от някаква грижа, мъка, неприятност. Тежък камък падна от сърцето на Еньо. На душата му олекна. Елин Пелин, Съч. III, 116. Изтече учебната година и аз се родих! Олекна ми на душата. Светна ми пред очите! Н. Каралиев, Н, 20. Оставям / оставя печат в душата на някого. Книж. Ставам причина някой да изживее нещо, което му въздейства обикн. неблагоприятно за дълго време. Погромът на въстанието остави дълбок печат в нейната душа. Отварям / отворя душата на някого. 1. Предразпологам, привличам някого за нещо или към себе си. 2. Помагам на някого да може да почувства, да възприема това, което е хубаво, издигам духовно някого. — А хубави неща са писали старите учени хора. Техните думи отварят душата на човека и пълнят главата му с много ум и много разум. Д. Немиров, Б, 50-51. Отварям / отворя (откривам / открия, разтварям / разтворя) душата си пред някого. Споделам чувствата, мислите, преживяванията си с някого, казвам му всичко, което ме измъчва. "Ще падна на колене пред преподобния и ще си открия душата. Каквото реши той, това ще бъде." Ст. Загорчинов, ДП, 210. Отваря ми се / отвори ми се душата за нещо. Разг. Придобивам желание за нещо, бивам предразположен към нещо. След този успех душата му се отвори за обич и радост. От все сърце и душа; от <цяла> душа и сърце; от (с) всичката (цялата) си душа; от душа; с <цялото си> сърце и душа. Разг. Много искрено, много силно, с много чувство; всеотдайно. — И в чест на нашата победа искам да ви предложа един тост от все сърце и душа. Ст. Костов, Избр. тв., 427. Тя го обича от цяла душа и сърце .. той за нея е всичко на тойзи свят. В. Друмев, И, 10. Представлявах си, че съм истински ловец и мечтаех как ще бия всякакъв дивеч, разбира се, с дядо Мирю, комуто вече бях предан от душа и сърце. Ем. Станев, ЯГ, 11. Едвам чух дядо Рангела, като отговори, че ще подпише. Изведоха го веднага. Ожалих го от всичката си душа. К. Величков, ПССъч. I, 60. Касаветов бързо се сближи с този ограничен, глуповат, но много амбициозен млад мъж, не само защото искаше да го има подръка .. но и поради обстоятелството, че старият Полит Стоянов, .. с цялата си душа бе с национал-либералите и винаги гласуваше с листата на радославистите. Г. Караславов, ОХ IV, 273. Аз, грешен човек, от душа се смях на бай Ганювото приключение. Ал. Константинов, БГ, 5. От дън душа; от дъното на душата си. Много силно, всецяло. В скоро време всички в къщи знаеха греха на Конда.. И, макар Кондо да се разкайваше от дън душа, .., все пак лицата на всички около него изстинаха. Д. Немиров, Б, 200. Разказах му за заплахите на първожреца. Синът на главатаря се възмути от дъното на душата си срещу стария шарлатанин. М. Марчевски, ОТ, 192. Отпускам (отпущам) / отпусна душата си; отпуска ми се (отпуща ми се) / отпусне ми се душата. Разг. Преставам да се тревожа, да се притеснявам за нещо; успокоявам се. — Обичам зияфетите, Расим ага, обичам тъй да си отпусна душата и да се радвам, и да пея. Д. Немиров, Б, 221. Подслаждам си / подсладя си душата. Разг. Ям нещо, обикн. сладко, с което си доставям удоволствие. На поднос от червена мед, .., тя донесе сладко с две чаши вода. — Да се почерпите, да си подсладите душата — весело каза тя. Д. Спространов, С, 183. — Локум може! — каза Васко. — Дай на човека да си подслади душата! — каза Стоил и тупна кутиите пред него. — Яж, братовчед, че на село няма. Кл. Цачев, В, 44. Поемам си / поема си душа <та>. Разг. Отдъхвам си, отпочивам си малко след силно напрежение, умора, изтощение. Гонителите му завчас изгубили дирите му и той можал няколко секунди да се спре и да си поеме душата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 210. Продавам си / продам си душата <на дявола>. Върша нечестни дела, обикн. за да се сдобия с нещо или за пари. Неговият успех се дължи само на рушвети, които широко, но не много
щедро раздаваше. Колко души си продадоха душите и съвестите, за да му спечелят милиони. Елин Пелин, Съч. VI, 156. Пълна ми е душата. Разг. Много съм доволен, задоволен от нещо. Смях се аз. Излязох навън да чакам, душата ми пълна, леко ми, радвам се. ВН 1970, бр. 5738, 4. Свива ми се / свие ми се (стяга ми се / стегне ми се) душата. Разг. Намирам се в притеснено, потиснато състояние, в тревога или изпадам в такова състояние, обхваща ме силна тревога, притеснение. На втория ден още нему се стегна душата, додея му тази не за него работа. П. Тодоров, И I, 99. — Калчо, — обърна се той към верния си другар, .. заседнахме се тук и ако върви така, нашата работа е безполезна .. — Право да ти кажа, Ян Бибиян, и мене ми се стяга душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 97. С душа; с душа и сърце; със сърце. Разг. С много голямо желание, с чувство. — Само да знайш, даскале, какви дрехи ще ти ушия .. — не се въздържа и се похвали той .. Вардарски втренчи в него окото си, сетне рече: — Такива люде харесвам. Като тебе. Такива, които захващат работата с душа и сърце. Д. Талев, ПК, 74. В това време откъм Кенаревата кръчмарница се зададе Илия Кавръков. Той беше пийнал, залиташе с кривите си крака и пееше високо, пресипнало, но с душа: Заглави ме, мамо ма, зажени ме! Г. Караславов, ОХII, 571. С душа се разделям / разделя се (прощавам се / простя се). Диал. Умирам. — За Момчил жаля, мъка ми е .. Как загина тоя човек, как му се скъсаха дните отведнъж а, казвайте де! .. Говори ти, песнопое, беше ли там? Беше ли под Перитор, кога се с душа раздели Момчил? Ст. Загорчинов, ДП, 478. Скъсва ми се / скъса ми се душата. Разг. Става ми много мъчно, изпитвам силна скръб, мъка, жалост. А Стойчо Селимов вървеше пред тях и свиреше тъжно, тъжно — да ти се скъса душата. К. Калчев, ЖП, 149. Слагам / сложа (турам / туря) душа на мъка. Диал. Готов съм на всякакви усилия, жертви, труд, полагам големи усилия, обикн. за да постигна нещо. — Че защо, бе другарю техник, не вдигнем баража на триста метра, тъкмо сме турили душа на мъка? — кимна той към височината с такава енергия, че капаците на ушанката му се заклатиха, като да се канеха да хвръкнат. Н. Хайтов, ШГ, 82. С половин душа. Разг. Много уплашено. — Ето го престъпника!.. Спасов стана, цял разтреперан.. — Какво искате от мене? — прошепна Спасов с половин душа. М. Марчевски, П, 293. С широка душа. Разг. 1. Който не се притеснява, не се вълнува лесно; безгрижен, спокоен. Тя е човек с широка душа. Ако бях аз, цяла нощ няма да мигна от страх да не закъснея, а нея още я няма. 2. Който не е дребнав, ограничен. — Само едно, бате Левски, да не забравите — формата! .. — Каква форма! — На писмото! Негово превъзходителство е човек с широка душа, но там, в азиатския департамент и нагоре, та до канцлера, че и самия цар... Ст. Дичев, ЗС II, 516. Събирам си / събера си душата; събирам / събера (свестявам / свестя) душа. Диал. Съвземам се, опомням се, окопитвам се. — Що има, Недо? Ти що така! Думай, де! Неда едвам събра душата си, за да отговори, от страх, от жал за Ния, от умора докато бе тичала дотук: — Цела нощ се мъчи .. И още нищо. Д. Талев, ПК, 790. — Друго ме боли мене .., само че е въздлъжко за разправяне, пък на тебе комай ти се спи. Уверих го, че съм се вече разсънил. — Нека да събера душа! — рече той. Н. Хайтов, ШГ, 274. — Уморих се да му се не види, макар .. — въздиша баба Мара .. Я дай да седнеме малко да свестим душа — и се отпуска почти безсилна на поляната край пътя. Е. Огнянова, НШ, 84. Тегне ми (тежи ми) на душата. Разг. Измъчва ме, безпокои ме, подтиска ме нещо; измъчвам се от нещо. Знаеш ли, че Павлина, г-жа Антонина, Николачко изгубиха толкоз пари? Аз ги въвлякох, аз станах причина и това тъй ми тежи на душата. Й. Йовков, ОЧ, 123. Трай (търпи) душо, черней, кожо. Разг. Възклицание за изразяване на безпомощност и примирение с някакви тежки обстоятелства, с някаква тежка работа. — Трай, душо, черней, кожо! — казваш и мълчиш. Не може инак, натирват те. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Тровя душата на някого. Разг. Измъчвам някого, създавам ядове и неприятности на някого. — Вие, госпожо, не сте дошли тук от доброжелание, вие сте дошли да ми тровите душата и да ми черните момичето. Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 216. Тровя си душата. Разг. Измъчвам се, създавам си ядове и неприятности. — Малко остана да го арестувам. Но си рекох, защо да си тровя душата и тука! К. Петканов, МЗК, 237. Черна душа. Разг. Човек, който е извършил лоши, престъпни дела; престъпен човек. — Как се оставил да го уловят? Васил .. Дяконът. — Ранили са го. Ранен го уловили. Предала го черна душа. Д. Талев, ПК, 452. Широка душа. Разг. Човек, който се отличава с широта и разбиране в отношенията си към хората. — Той беше човек, който разбира другите. Широка душа. К. Калчев, ЖП, 297. Ям душата на някого. Разг. 1. Постоянно измъчвам някого, създавам му неприятности. 2. Настоятелно и дотегливо искам нещо от някого или непрекъснато му натяквам за нещо; врънкам. — Е, ти какво реши, ще ставаш ли ортак? — Христина ми яде душата. Бъчварят го изгледа насмешливо. — Не те харесвам. Взе да се огъваш във фамилните работи. Ем. Станев, ИК III и IV, 402.
ДУША̀, ‑ѝш, мин. св. ду̀шѝх, несв. прех. 1. Стискам силно за гърлото някого, като
затруднявам дишането му. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка .. Ръчичките на Монката го душат и мъчат тъй, че пред очите му минават кървави мъгли. Елин Пелин, Съч. II, 34. При тия думи Момчил се размърда на мястото си. Той искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Само ръката му скъса петелката на огърлието, като че ли нещо го душеше. Ст. Загорчинов, ДП, 417. — Не знам какво ми стана насъне, като че нещо ме души, искам да викам — не мога, искам да мръдна — не мога. Й. Йовков, ЖС, 157. // Умишлено, нарочно стискам силно за гърлото някого, като затруднявам дишането му, за да го умъртвя. Севда сѐ го държеше за пояса и той я влачеше след себе си. После се обърна, хвана с две ръце шията ѝ , та я притисна в земята. И като се изправи, свиваше и разпущаше страшните си пръсти пред лицето си, все едно, че още я душеше. А. Дончев, ВР, 195. Тя не знае какво да прави от мъка и заплаква .. Той става, ритва я с крак, хваща я за шията и започва да я души. К. Петканов, Избр. съч., 50. — Аз искам да го извадя, а той като ме улови, зе да ме души. Й. Йовков, ЖС, 180. — Ако някой ти е стъпил на шията и те души на умирачка, пък дойде брат ти да те отърве, а онзи земе та налети с брадвата върху брат ти — ти какво ще правиш? П. Вежинов, ВР, 81. // Силно, с обич, с нежност, притискам някого. Ти стана, понесе ме като малко дете на ръцете си из стаята, душеше ме в прегръдките си и викаше: — Ленице, моята майка ... малката майка на нашето мило бебенце... Ти! Ти! Ти! Г. Райчев, Избр. съч. I, 56. Той предвкусваше радостта, когато ще я сложи на коляното си и ще я гали и души като рудо агне. Д. Спространов, ОП, 39.
2. Умъртвявам някого като стягам, стискам гърлото му, за да не може да диша; удушавам. Ти знаеш ли за Петропавловската крепост? / Там бяха заключени смели мъже. / Аз гледах как нощем на двора свирепо / палач ги душеше с въже. Мл. Исаев, ПВ, 13. Бомбите трещяха. / И момите красни с децата пищяха. / Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид / и падаха, други — с настръхнали власи / във своите колене душеха деца си. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Бе виждала вълците да разкъсват сърна, лисиците да душат зайци. О. Василев, ДГ, 10.
3. Разш. Унищожавам, погубвам. Страшен мор душеше хора и добитък. К. Константинов, ППГ, 241. Душата му бе вечно изпълнена с негодувание, от страшната потребност да души, да унищожава. Елин Пелин, Съч. IV, 29.
4. Предизвиквам тежко, мъчително дишане; задушавам, давя, задавям. Очите му натежаваха за сън, но смрадливият въздух го душеше. А. Христофоров, А, 304. Горещината, плътна, .., трепкаща на места в далечината, ги душеше. П. Михайлов, ПЗ, 14. Тя се мяташе в леглото като на въглени и такава тежест душеше гърдите ѝ, че ѝ се искаше да извика. Елин Пелин, Съч. III, 105. Той дишаше тежко, мъчително, гърдите му хриптяха, душеше го кашлица. Г. Караславов, ОХ IV, 315. Гюргя млъкна, но дълго още с мъка преглъщаше сълзите, които я душеха. Г. Райчев, В, 22. Усети, че му прилошава и скочи сред дима, който го душеше — скочи в шуртещия из галерията мътен поток, натопи кърпата си, сложи я на носа си и жадно задиша. Х. Русев, ПЗ, 148.
5. Прен. За чувства, преживявания — силно потискам, измъчвам, гнетя някого, при което се създава усещане за задушаване; задушавам. Тошка слушаше като убита, душеше я мъка, сълзите ѝ напираха да бликнат. Г. Караславов, Тат., 233. Обидата го душеше. Устните му потрепваха като на сърдите дете, което се кани да заплаче. Ив. Венков, ХКН, 86. Гризеше я съвестта, душеше я предчувствие за нещо неизвестно, което настъпваше в живота ѝ. Ем. Станев, ИК I, 435. Най-сетне повярваха, че не съм убил архимандрита и ме затвориха в кулата. Легнах по очи, гърбът ми гори, ярост ме души. Ем. Станев, А, 158. Гроздан е готов да извика от болка, души го някакъв смътен и непонятен страх. Й. Йовков, Ж 1945, 189.
6. Прен. Преча на разпространението на нещо (обикн. звук, шум и под.); потискам, заглушавам, задушавам. Но той душеше риданията ѝ в мощните си прегръдки. Елин Пелин, Съч. III, 46. Искаш да извикаш, пък не можеш, защото нещо ти стиска и души гласа. Т. Влайков, Мес. 1896, кн. 3-4, 235. О, радост и болка гласа ми душат, / щом мисля за твоята сила, / за теб и за нея, за страшния път / от оня чекрък до бесилото! Д. Дамянов, ПОС, 15. Векове, дълги векове стоиш кръз пътя на живота, душиш светлината, гасиш звездите и слънцата. Хр. Смирненски, Съч. III, 235.
7. Прен. Не давам възможност на някого да живее, да се развива; задържам, спъвам развитието на някого или нещо, като го измъчвам, потискам, угнетявам. — Драги сдружени земеделци! От незапомнени времена селото е имало неприятели, които са го душили икономически и политически. В. Нешков, Н, 432. Берлинският договор, "тая жестока ирония спрямо балканските народи", както си го наричаше Благоев, още душеше разкъсана България. В. Геновска, СГ, 266. Някои букови фидани, безсилни да си пробият път, тъй или инак, източили са се тънки, като въже .. те са остали вечно деца, под заслона на дъртите, който заслон ги пази, същевременно и души. Ив. Вазов, Съч. XV, 88. И днеска аз знам, / че не прогресът е който души, / и ние не ще го рушим. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48.
// За условия, среда, социална атмосфера и под. — притеснявам, измъчвам душевно много силно някого, като правя невъзможно неговото нормално съществувание и развитие; гнетя, угнетявам, задушавам. Тя четеше завист и омраза в очите на еврейките, презрение в очите на българките,.. В тая враждебна атмосфера, която я душеше, Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Вражеската среда беше до такава степен озлобена срещу Яворов, че не престана стръвно да го души дори тогава, когато той беше вече сляп. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Бодрият дух се рве към дело, към подвиг; но средата го души, обстоятелствата мачкат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 13. душа се I. Страд. от душа. Мъка души ли се в гръд? / Да немея — как ще можа? Ив. Вазов, Съч. V, 123. II. Взаим. от душа (в 1 и 2 знач.). Навалицата се тъпчеше в прохода на стълбите и един други се душаха да се изкачат по-скоро. Ив. Вазов, СбНУ II, 104. Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби, като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете. Ив. Мартинов, ДТ, 194.
ДУША̀ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Дишам тежко, мъчително, трудно, не мога да дишам, спира се дишането ми поради недостиг на въздух, голяма горешина и под.; задушавам се. — Слушайте, каза той — не намирате ли , че никога върху земята не е имало толкоз много хора?.. Видяхте ли днес как излишно многобройна е тази паплач, която се душеше там, блъскаше и ненавиждаше. Г. Райчев, Избр. съч. II, 22. // Имам усещане, че не мога да дишам, да си поемам въздух поради силно чувство, преживяване, някакво психическо състояние; задушавам се. Той се душеше в своята безсилна злоба.
2. Нямам възможност да живея, да се развивам, да се изявявам поради потискащите условия на средата и под. Аз се душа тук, докторе.. Милея за родния си край. Ив. Кирилов, Ж, 15-16.