ДУШЕВА̀ДЕЦ

ДУШЕВА̀ДЕЦ, мн. ‑дци, м. Разг. 1Неодобр. Човек, който измъчва някого; душевадник, вадидушник. Брей, лош човек, ти думам! Голям душевадец .. Отивам при него преди няколко време да му искам пари в заем .." — Нямам, нямам!" Г. Караиванов, ЮМ, 68. — Йоне .. защо плачеш?.. — Изедник! Душевадец! Живота ме погуби.. От млада ме почерни! Ив. Мартинов, М, 111. Печенков изви очи и го погледна. "Знам те какъв подлец си ти! — като че му казваше той с този поглед. — Доброто ми мислиш, а? Знам ти аз доброто, душевадецо!" Г.Караславов, Избр. съч. VI, 315-316.

2. Според християнската религия — епитет на Св. архангел Михаил, който прибира душите на умрелите. Дядо Харитон излезе от олтаря и се наведе да угаси свещта, която нечия ръка беше запалила пред иконата на Душевадеца. А. Каралийчев, ПГ, 18. По-нататък [на иконостаса], дигнал в дясната си ръка огнен меч, стоеше мъжествен и страшен архангел Михаил, душевадецът. Д. Талев, С II, 186. — А струваше ми се, че ще стане.. — той се поколеба дали да изрече дълго скътваната мисъл — Самуил ще стане .. архангел Михаил — душевадецът. А. Дончев, СВС, 35.

Списък на думите по буква