ДУШЕВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЀВНО. Нареч. от душевен; психически. Изморен и физически, и душевно, аз съм се вдълбочил в неприятни мисли. Т. Влайков, Съч. III, 48. Въпреки очакването ми да найда в него человек, душевно угнетен, той беше весел. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Душевно скромни хорица, килийните учители, са залягали да научат учениците си криво-ляво само да четат и пишат. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Опита се да се приближи душевно към тая жена, да възвърне някогашната си детска обич към нея и с огорчение разбра, че това е невъзможно. Ем. Станев, ИК III и VI, 433.