ДУШЕГУБЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЕГУ̀БЕЦ, мн. ‑бци, м. Книж. Човек, който погубва, убива някого; убиец. — Мислиш, че съм дошел да те обирам ли? Плюя ти на парите! .. Но можеше ли да повярва Кондо, че тоя душегубец, дето е разплакал дете в майка, ще остави парите? Д. Немиров, Б II, 135. "Защо, казва, ерети‑

ко проклети, закла светия отец?" — Петко Чукала, душегубецът, го е сторил. Дано опашатият го накара да се обеси! Ем. Станев, А, 153-154. — Дай ми парите, душегубец, толкова майки и вдовици си разплакал. Д. Спространов, ОП, 311.