ДУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ШЕН1, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който мъчно, трудно се диша, който задушава; заду̀шен, задушлив. Варда Склир излезе в градината. И небето му се стори по-високо, дървесата не тъй чужди и въздухът не тъй душен. А. Дончев, СВС, 568. Слънцето печеше силно в тоя южен край, пътниците се задъхваха от жегата и от тоя душен въздух. М. Марчевски, ТС, 19. Предната линия на ложите живописно се протакаше със своите багрени птичи крила, .., вояли, корсети, ганти, .., които произвеждаха хлад въз загорещените от душния въздух физиономии. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Изправят ли пребити в труд тела — / облъхва ги вълна от душен вятър. Н. Хрелков, ДД, 75.
2. В който мъчно се диша, в който дробовете се задушават; задушлив, задушен. Излезли из душните улици и запушени кафенета на София, те тука пак се нагуркват в тесните градини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 17. През една късна лятна вечер реших да се разходя нагоре, към семинарията. Отдавна не бях напущал душния град и тази вечер исках да подишам на простор пресен боров въздух. Г. Райчев, Избр. съч. II, 218. Те са живеели сред мизерия в тъй наречените работнически казарми. В една тясна душна стая са се помещавали по няколко семейства. Н. Фурнаджиев, МП, 42. В широкия, но душен магазин трептеше дъх на кафе, на различни парфюми, на нафталин. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. Облените в пот пътници бързо напуснаха душните вагони и се спуснаха към изхода. Ст. Дичев, ЗС, 418. Душна кръчма. Душно кино.
3. През който или когато трудно може да се диша. През обедната почивка работниците отново изпълниха двора на рафинерията. Денят беше слънчев, горещ и душен, въздухът — наситен с миризма на шарлаган и слънчогледово масло. Д. Ангелов, ЖС, 103-104. Нощите бяха душни, напоени със солена влага, от което каменните стени бяха хванали мухъл. Ст. Сивриев, ЦВ, 42. От черната пръст на земята / вълшебници в труд упорити / изкарват през душното лято / имането скрито в браздите. Ив. Бурин, ПТ, 33. Повлякоха се сенки в небесата, / и тежка, душна нощ нависна там. К. Христов, Избр. ст., 195. След душен ден прохлада гали и опива, / и птиците в гнездата си заспиват. М. Петканова, КС, 65.
4. Прен. Който потиска, измъчва, ограничава, не дава възможност за развитие. Понякога отчаянито връхлита поета така, че единственото спасение се оказва пълната самота, или го обхваща неудържим порив за бягство от душната действителност в някаква далечна страна на покоя и справедливостта. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. В тази душна атмосфера на чиновническия, помешчически, търговски провинциален руски град от първата половина на миналото столетие, Хлестаков се явява съвсем естествен образ. Н. Фурнаджиев, МП, 25. — Защото исках .. защото и аз имам право да изляза от това душно село и да видя свят! И. Петров, МВ, 77.
ДУ̀ШЕН3, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Благоуханен, ароматен; душист. Показваше им [на девойките] как ся меси и пече харен и душен хляб. Й. Груев (превод), КН 4, 84. Винопийците достигат да разли‑
чават с чудесна вярност, не само какви са и от кой строй са миризливите душни вина, но още и колко годишни са и отде са. Лет., 1872, 145.