ДУ̀ШЕНЕ ср. Отгл. същ. от ду̀ша и от ду̀ша се; мирисане. Хоботът му [на слона] служи за душене, пипане и да ся брани, с него той може да развързва възли. Д. Мутев, ЕИ, 45.
ДУШЀНЕ ср. Отгл. същ. от душа̀ и от душа̀ се; задушаване.