ДУШИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШЍЦА ж. Умал. от душа (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.); душичка. — Правичката да си кажа, отнапреж и аз слушах отец Неофант: нали свят човек, Господ го просветил .. Ама после, като видях как взе да дебелее, разбрах му душицата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 114. Синовете и снахите на Герака, .., гледаха къщата и вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей Маргалака — самотна душица в света. Елин Пелин, Съч. III, 10. Остави на мене, аз познавам тия мизерни душици .. С нас може да са зверове, но пред своите началници пълзят като охлюви. П. Вежинов, ЗНН, 74. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, жена, любима и др. — Много ми е мъчно да се разделя с теб, моя душице. Кой знае дали ще те видя пак — рече тя на своята племенница. Ем. Станев, ПГВ, 53.

◊ Бабина душица. Диал. Мащерка; овчарски босилек. — Аз, момко .. няма да идвам за билките, .. Ще набереш две торби, ще ги изсушиш на проветриво. Бабината душица бери от припек — да е дъхава! М. Смилова, ДСВ, 47. Ту усещаше миризмата на дива чубрика и жълт кантарион, ту на бабина душица. Ст. Даскалов, ЕС, 13.

<Божа̀ душица. Разг. Кротък, тих, добър и отстъпчив човек; добряк. — Не, той за хора не е, няма какво да се приказва, — рече Тинко, — но има там една църковна стаичка,.., та поприказвай с вашето попче да му я дадат — сиромах човек, божа душица, ще бъде полезен и на църквата, ще помага туй-онуй. Г. Караславов, СИ, 13. Бързам с душица. Диал. Работя припряно, нервно, защото съм притеснен. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам, изтръгвам / изтръгна) душицата на някого. 1. Разг. Мъча, измъчвам или много притеснявам някого. Жандарин ми проводили обирниците .. Мъчат бедния народец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛС, 53. — Защо да я жаля .. Тя пожали ли ме толкоз години. Душицата ми извади! В. Геновска, СГ, 20. — Ако отвори дума за имота, — бащина воля, ще каже, не можеше де иде срещу нея .. Бащина воля ли? — попита се някъде издълбоко Митуш. — Та аз душицата му извадих, докато да ми прехвърли къщата. Г. Караславов, СИ, 293. Клинката едва смогваше да върви след него. — Хей, Дойчине, по-полека карай, че ще ми изкараш душицата. К. Петканов, ЗлЗ, 27. 2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, убивам, уморявам. Слушаш го с наслада, .., и си казваш неволно в себе си, че тоя същият човек, който така мило беседва с тебе, може да си дигне ръката и, без да му мигне окото, да те стисне за гушата и да ти изкара душицата. К. Величков, ПССъч. I, 72. След всяка измината секунда стрелбата се усилваше все повече и повече .. — Вадят някому душицата зверовете! — обади се с притаен дъх Юрдекът. П. Вежинов, НС, 242-243. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) с памук душицата на някого. Разг. Мъча, измъчвам някого незабелязано, без да показвам това външно. — Мазна Гана, брей! .. Душицата ти с памук ще извади и пак за светец ще мине! Г. Караславов, Избр. съч. I, 319. Душица не ми остава / остане; душица не остава / остане у мене. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. Душицата ми знае. Разг. Само аз самият си зная колко страдам, колко много ми струва нещо. Знам (познавам) му душицата. Разг. За подчертаване, че познавам, известни са ми обикн. лошите, отрицателните черти в характера на някого. Той може и да ни подведе. Не трябва да му вярваме. Знам му душицата. Изгарям / изгоря душицата на някого. Разг. 1. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. Филчо преглътна залъка, .., и забеляза: — Добре прави Богдан, турчин ли е, не ми го хвали! Душицата ми изгориха. От

сега нататък от мене добро да не чакат. К. Петканов, Избр. съч., 116. 2. Ограбвам, опропастявам някого. — Ами какви хора бяха? — Изкъртиха вратата и насочиха пълни пушки. — Позна ли ги? — Десет души познават ли се? .. Изгориха ми душицата! К. Петканов, МЗК, 167. — Кой ме е излъгал ли? Ами нивата на "Заимица", а? За правата-правдинка не ми ли я взеха, а? Докараха един .. от Хасково, кълчи се пред съдиите, въртя ги, лъга ги и ми изгори душицата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 118. 3. Погубвам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душицата за нещо. Разг. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. — А, значи и тебе те привлече смесеният плаж във Варна, завиждам ти от сѐ сърце .. Изгоря ми душицата за него и не можах да ида поне за два-три деня. Елин Пелин, Съч. IV, 208. Подивях в гората. Изгоря ми душицата за новинка. А. Каралийчев, ТР, 6. Изсъхва ми / изсъхне ми душицата. Разг. Много се измъчвам, страдам. Изяждам / изям душицата на някого. Разг.; Изидам / изяда душицата на някого. Диал. 1. Убивам, унищожавам, погубвам някого. Ще го убия, защото е звяр .. Вече на колко партизани изяде душицата. Д. Ангелов, ЖС, 640. 2. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, направям го нещастен. — Чума да те измете от селото. Корен да не хване твоят род, задето ни изяде душицата. К. Петканов, ДЧ, 282. Отиде ми душицата. Разг. Измъчих се прекалено много. Пека душицата на някого. Разг. Подлагам някого на големи изпитания, мъки, страдания, измъчвам много някого. — Да не се върнеш дано, гдето ми печеш душицата. Оставяш ме да ходя като парясница. Нищо де, не съм ни стара, ни грозна. Г. Краев, АЗ, 55. Свива ми се / свие ми се душицата. Разг. Намирам се в притеснено, потиснато състояние, в тревога или изпадам в такова състояние, обхваща ме силна тревога, притеснение. Жена ми не може да живее на село и все това си знае: "В града искам да отидем! Тук, на село, не мога повече — задушавам се.." Ех, а на мене душицата ми се свила! Накъде без пари? Ив. Мартинов, ДТ, 211. Яка ми душица. Разг. Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за чието преодоляване ми трябват много сили и твърдост. Преварят ли боричките да запушат гърлото на пороя, дето ни е помъкнал — кале сме, но превари ли ги пороят — пак ще настъпи второто пришествие и тогава яка ни душица — има да се търкаляме някоя вечер по тия съсипища заедно с умрелите. Н. Хайтов, ПП, 21.