ДУШИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУШЍЧКА ж. Умал. от душа (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.); душица. И ако Слави не беше решил през последните дни да нощува в ханчето, не щеше да узнае какво се крие в душичката на Желя Гърбуна. Д. Немиров, Д N 9, 54. Децата, които по цели денонощия не го виждаха, .. сега му се радваха, .. Какви чисти, светли душички бяха тия невинни същества. Г. Караславов, ОХ IV, 223. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, жена, любима и др. Стигнали трети кладенец .. — Ще пия, какичко, защото умирам от жажда! — заплакал Иванчо. — Пий, душичке — съгласила се Марийка. А. Каралийчев, БС, 7.
◊ Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) душичката някому. 1. Разг. Мъча, измъчвам или много притеснявам някого. — Хайде, почвай закалката! — обадил се великанът. — Ще почакате малко, докато доведа всички мои братя, гдето сте им вадили досега душичката. Те ще ви потъркалят най-хубаво! Ран Босилек, Р, 126. 2. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. Давам си / дам си душичката. Разг. Много обичам някого или нещо и съм готов всичко да направя за някого или нещо. Стрина Добра спря да чертае по земята с клечка, погледна мъжа си, изгледа годежниците и продума: — Е, тая за хубави дрехи и за имане душичката си дава: ако ѝ тегли сърцето, да върви! И. Волен, ДД, 118. Душичка не ми остава / остане; душичка не остава / остане у (в) мене. Разг. Изморявам се, изтощавам се извънредно много, обикн. от тежка работа или болест. — Човекът ме прати да се надтичвам с неговото тримесечно братче. Аз него не можах да надбягам! Ами ако бях тичал с голобрадия! Душичка не щеше да остане в мене! Ран Босилек, Р, 120. Душичката ми знае. Разг. Само аз самият си зная колко страдам, колко много ми струва нещо. Нали знаеш, сестрице, едно чедо имам. Нашето Генче. Криво-ляво завърши гимназия. Не ме питай, сестрице, как стана това. Душичката ми знае. ВН, 1955, бр. 183, 4. Знам (познавам) душичката на някого. Разг. За подчертаване, че познавам, известни са ми обикн. лошите, отрицателните черти в характера на някого. — Той другите може да излъже, но не и мене! Знам му душичката. Върти се около нас и се подмазва, но не е честен. П. Стъпов, ЖН, 256. — Ще видим — отвърна малко по-засмян Симо — малко твърдица човек е той, познавам му душичката. Кр. Григоров, Н, 10. Изгарям / изгоря (стопявам / стопя) душичката на някого. Разг. 1. Причинявам голяма скръб, мъка, неприятност на някого, правя го нещастен. — Дявол да го вземе, преяде ме ти! Изгори ми душичката и прочия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 36. — Бре, тоя дъртак на много свят е изгорил душичката! — казваше Вучо кафеджията, който се чувствуваше унизен, че беше принуден да му става на крака. Г. Белев, ПЕМ, 29. — Пуста да ви опустее и властта, и управата. Защо не изгни по затворите, ами излезе, та ми душичката стопи. В. Нешков, Н, 294-295. 2. Ограбвам,
опропастявам някого. 3. Погубвам някого, ставам причина за гибелта му. Изгоря ми душичката за нещо. Разг. Изпитвам силно желание за нещо, силно желая нещо. Яка ми душичка. Разг. Очаква ме нещо много тежко, голямо изпитание, за чието преодоляване ми трябват много сили и твърдост.