ДУШЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Смрадлив, вонещ. (Н. Геров, РБЯ).
2. Задушаващ, душен. Кога слушам генералския глас на баща си, чувам душливия ехтеж на цялата бюрокрация и милитаризъм. Ив. Кирилов, Ж, 40.