ДУШМА̀НКА

ДУШМА̀НКА ж. Остар., сега простонар. Жена душманин; неприятелка. В негодуванието си той фана да гледа на жена си не само като на виновница на неговото нещастие в живота, но и като душманка, като зложелателка. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Не питай стопанка, ами душманка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 309.

Списък на думите по буква