ДУШМАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДУШМА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от душманин и от душман. Но най е много грях паднал / на мойта душа престъпна / за сестрин син Неделча, /../ Неделчо, младо юначе, / на мене върло душманче, / на мене и на войвода. Ц. Церковски, Съч. II, 209-210. Мъжко ѝ дете .., върло душманче, / ка ревна, вече не млъкна. Нар. пес., СбБрМ, 85.