ДУШНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ДУ̀ШНО нареч. 1. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва чувство, че се задушава, трудно диша, поради това, че въздухът не е чист или е много горещо; задушно. Беше му така душно, както в началото на бурята. Ем. Манов, ДСР, 396. — Слушай, свато, мене тук започна да ми става душно. Я да се поразходим из града, да ти покажа какво имаме. В. Геновска, СГ, 55. // Означава, че някой изпитва чувство, че се задушава поради голямо притеснение, смущение и под. Скръбта замълча. Ала в същия миг Беднякът усети, че някаква тайна сила притисна гърдите му, сви сърцето, стана му душно, тежко. Ц. Церковски, Съч. III, 287. "Изглежда, че е научила за нашата среща със Самарски. Аз скрих от нея и сега сигурно ще се сърди" — помисли той и изведнъж му стана душно. В. Нешков, Н, 399.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде или в някакъв момент трудно се диша, тъй като въздухът е нечист или много топъл; задушно. Повечето от къщите в него са каменни .. Нощем там е толкова душно, че хората изнасят леглата си на терасите или на двора. Ив. Планински, БС, 50. Беше душно като в пещ. Никакъв ветрец не проникваше долу до застоялия въздух. П. Бобев, ГЕ, 60. — Велиславо, я ми налей вода да се разхладя. Добре ще е да завали. Душно е. М. Смилова, ДСВ, 229. На обед става душно.