ДУ̀ШНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ от душен (в 1, 2 и 3 знач.); задух. Чернило някакво повея от горите и душност замени хладината им. Елин Пелин, Съч. I, 73.