ДЪБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪБ, дъбъ̀т, дъба̀, мн. дъ̀бове и (остар.) дъ̀би, след числ. дъ̀ба, м. 1. Едро широколистно дърво или храст с широки назъбени листа, с плодове желъди и плътна дървесина, която се използва в строителството, мебелната промишленост, за получаване на дъбилни вещества и др. Quercus. Слязоха в реката, .., разположиха се до дънера на столетник дъб. Богдан сложи пушката на коленете си, .. и се усмихна на Филча. К. Петканов, Избр. съч., 113. Вижда се кичестият стар дъб на върха и малко бяло параклисче до него. Елин Пелин, Съч. II, 34. Мандрата беше разположена в дерето .. До нея се издигаха високи до небето с широки корони престарели дъбове. Сл. Трънски, Н, 223. Пред него се показаха царевични ниви, .., а зад тях се виждаха корийки и сечища, прошарени с високи дъбове и малки ниви. Ем. Станев, ВТВ, 75. Долу извор. Дъб вековен / стеле сянка до брега. Ц. Церковски, Съч. I, 268.
Прен. Пренебр. За несъобразителен, недодялан човек; дръвник, пън. Какъв съм дъб, не можах да ви позная. Ст. Младенов, БТР I, 635.
2. Само ед. Дървесина, материал от различни видове такива дървета. Пендевите плугове и рала бяха от бял дъб, тежки и яки. К. Петканов, СВ, 39. Областният директор се намираше в дългосрочен отпуск и Ангел Дамаков, който го заместваше, седеше на бюрото си от славонски дъб. Д. Ангелов, ЖС, 118-119.
3. Само ед. Бот. Род дървета и храсти от семейство букови, включващи около 500 вида, разпространени в Европа, Азия, Африка и Америка. Quercus.
◊ Корков дъб. Бот. Вид вечнозелено дърво от рода дъб, отглеждано главно за добиване на корк, което се култивира и у нас в Петришко. Quercus suber. Хълмовете, планините и равнините са обрасли с корков дъб, диви маслини и вечнозелени храсти. П. Цолов, Т, 8. Космат дъб. Бот. Най-сухоустойчивият дъб у нас, разпространен из цялата страна до 1 000 метра надморска височина главно по южни склонове, чиито едногодишни клони имат дребни кичурести власинки. Quercus pubescens. В Източна Стара планина преобладават дъбовите гори — летният космат дъб, брястът. Й. Радичков и др. ГСП, 154.
◊ Едър като дъб. Много едър. На средата на масата с важност седеше Гаврил, кметът, рус до белота, със сини очи, кокалест и едър като дъб селянин. Елин Пелин, Съч. I, 19. Като дъб. Разг. 1. В съчет. със стоя, изправям се. Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя). 2. В съчет. с мълча. Упорито (мълча), (обикн. защото не знам какво да кажа). На ръце ли искаш да те носят? Защо? Затуй ли, че в тяхното общество ти или като дъб мълчиш, или разтваряш уста само да бръщолевиш пошлости и глупости? Ал. Константинов, БГ, 51.