ДЪБИЧИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪБЍЧИНКА
ДЪБЍЧИНКАж. Диал. Умал. от дъбичка. В усамотена пред мене, в гората, буйна есенна ръж, върху млада дъбичинка, спокойно дремеше на слънце един великолепен ястреб. Н. Попфилипов, РЛ, 118.