ДЪБОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀БОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до дървото дъб, който е на или от дървото дъб. Въздухът трепти от леките бели паяжики — наситен с аромата на полски цветя, на дъбова шума и борова смола. Кр. Григоров, ОУ, 171. Вълчицата се успокои. Тя отпусна опашка, наведе глава и като душеше влажната още земя, заобиколи огромното дъбово стебло. Г. Райчев, В, 5. Над узрелите червеникави ливади и в старата гъста гора се ослушва дивата горска самота. Понякога ще удари самотно кълвач по напуканите дъбови кори, ще се обади като човек гургулица из зашумените клони или нещо ще пришумоли в гората. И. Волен, ДД, 138. Там се събираха селяните на Петровден да ядат обречените овни, на зелената морава под дъбовите сенки. А. Каралийчев, ПГ, 79.

2. Който се състои от дъбове. Дъбовата гора, през която те бяха слезли сутринта в Петровун, остана вдясно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 90. Тръгнаха по дъбовия и лесков храсталак, що растеше по бреговете на пътя. К. Петканов, Х, 118. Шосето води край махали с чисто варосани къщи, край дъбови кории, из които деца пасат волове и крякат сойки. Ем. Станев, ЯГ, 101.

3. Който е направен, изработен или получен от дървесината на дървото дъб. Тежка двукрила дъбова врата, обкована с железни ребра .. затваряше входа. А. Гуляшки, МТС, 49. Тримата се вмъкнаха плахо в стаята на кмета и я огледаха.. Една гола маса, няколко стола и една лъсната от времето дъбова пейка. П. Здравков, НД, 201. Стаята не беше малка, но с твърде нисък таван и със железни решетки на тесните прозорци. Големи дъбови скринове изпълваха дълбоките углъбления край стените. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22. Дъбова маса. Дъбово бюро.