ДЪВЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ВЧА, ‑еш, мин. св. дъ̀вках, несв., прех. 1. Раздробявам, смачквам със зъби храна и под. Отчупих комат ръжен хляб от нощвите, скрих се на припек зад кошарата и като отхапах голям залък от клисавия хляб и по мъничко от симида, бавно, с наслада дъвчех. Сл. Македонски, ЕЗС, 17. Той дълго дъвка коричката хляб, цялото му лице се покри с тънка мрежица на доволство. П. Вежинов, ДБ, 110. Той дъвчеше бавно, като издуваше едновременно и двете си бузи. П. Михайалов, МП, 20. Здравко ядеше без желание, дъвчеше лениво, преглъщаше с мъка. Цв. Ангелов, ЧД, 11. — Трмш, трмш — поднасяше ѝ той сухо, ароматно сено, което тя поемаше без страх с устните си и почваше да дъвче с охота. Д. Калфов, Избр. разк., 36. // Хапя, притискам силно със зъби нещо; гриза. Боян се разхождаше недоволен от стена до стена, разговаряше сякаш сам със себе си, дъвчеше нервно цигарето си и проклинаше целия свят. М. Грубешлиева, ПИУ, 58. Лейтенант Буков дъвчеше края на угасналата лула. Д. Добревски, БКН, 114. Опрени на една ограда от стари релси, две циганки стенеха неудържимо. До тях стоеше възрастен циганин в смачкани войнишки дрехи, дъвчеше крайчеца на мустака си и от време на време казваше по нещо на цигански. Г. Караславов, Избр. съч. I, 359. В очите на войника, който лежеше на операционната маса, проблесна надежда. Ранен в стомаха, смъртно блед, а не издаваше нито звук — дъвчеше мълчаливо устни, с чело, покрито с безброй ситни капчици пот. П. Вежинов, НС, 83-84. Слабините на коня бързо се подигаха и падаха, той пръхтеше, протягаше шия и нервно дъвчеше юздата. Й. Йовков, ЧКГ, 19.

2. Прен. Разг. Говоря неразбрано, не изговарям ясно; мънкам. Помълчаха старците,

само един от тях раздвижи беззъби челюсти, дъвчеше думите си: — Дванайсет лири .. дванайсет.. Не са ли много. Д. Талев, И, 407. — Ей, ти там, дето дъвчеш на френски, не разрушавай дисциплината. Г. Краев, ЛП, 59.

3. Прен. Повтарям все едно и също; предъвквам. Това, което са дъвкали нашите бащи, е срамота да го предъвкваме и ние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 47. дъвча се страд. Ние се вълнуваме от представата за старите народни трапези по курбани и сватби, но можете ли тури един залък в уста на такава трапеза, на която гозбата е приготвена от старо жилаво месо, което не се дъвче, а се гълта несдъвкано. Ив. Хаджийски, БДНН II, 29. Както без едното [съзнание за собствените сили], така и без другото [талант], не се създават поетически творения, а само се дъвчат думи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 371.

◊ Какви ще ги дъвча. Разг. Употребява се, когато нямам друг изход и трябва да се покоря, да извърша нещо не по мое желание. — Ами нали сватанакът Тошо ще дойде? — Може да не дойде, — отвърна тя сухо. — Ще дойде като поп, какви ще ги дъвче! — разтри той ръце. Г. Караславов, С, 227. Лесно му е на Гоци да дава съвети, да казва "Ясно", да утешава .. Ходи си с Диана, целуват се по кьошетата .. Ще се ожени и той, ще дойде майка ѝ, пък тогава ще го видим какви ще ги дъвче. Кл. Цачев, В, 142.