ДЪГА̀

ДЪГА̀ ж. 1. Част от окръжност или от друга някаква крива. Тук пътят се вглъбяваше навътре в дола, извиваше се по едната и по другата страна, чертаеше две дъги. Й. Йовков, СЛ, 6. Лисугерът се преметна през глава, опашката му описа широка дъга. Ем. Станев, ПЕГ, 99. Движейки се с такава бързина, ракетата ще се понесе по дъгата на силно разтеглената елипса. И. Спасова, ЧК (превод), 84. В сравн. Тия шити от нея кенета, със своите чудновати криволички, клупчета и зъбчета, едни ъгловато заострени, други извити като дъга, са тъй тънко извезани, сякаш с ръка не пипнати. Т. Влайков, Пр I, 63. Тялото ѝ [на вълчицата] се изпъваше като дъга и голямата ѝ опашка се превърташе във въздуха. Й. Йовков, ВАХ, 153. // Форма на предмет, която представя част от окръжност; извивка. Тя имаше прелестно, бяло, с дивни правилни черни лице, черни, миндаловидни очи, които горяха под тънките дъги на две черни вежди. Ив. Вазов, Съч. XIII, 166. Бронеизтребителната дружина, .., квартируваше в Кишнемет, на шест километра от бойната линия, там дето фронтът правеше остра дъга към Балатонското езеро. П. Вежинов, ВР, 64.

2. Предмет с форма на част от окръжност. Възтъмните мраморни колони опираха изваяните си капители о краищата на дебелите зидни дъги, що подпираха свода. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6-7. Намери се отнякъде голям вълчи капан. Две тежки железни дъги с едри зъби. Като се склопят, няма отърване. З. Сребров, МСП, 88.

3. Природно явление — разноцветен полукръг на небето, образуван от пречупване на слънчевите лъчи в дъждовните капки. Ръмеше ситен дъжд, но далеко дъга извиваше многоцветния си пояс. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Отведнъж зароси и пак блесна слънце.. Скоро там се изви пълна писана дъга — чиста, ясна и близка. Елин Пелин, Съч. III, 143. Когато подир час дъждът престана, децата изскочиха навън и що да видят? Цялото небе разделено на две от една огромна дъга, която взе очите на всички с ярките си цветове. А. Каралийчев, С, 265. Спускаха се по стръмна пътека между бели като вар голи скали, когато пред групата заблестя красив облак, отразил всички цветове на дъгата. Гр. Угаров, СЗ, 293. Обр. На самия връх на железния стълб блести с дъги от светлина електрическа крушка. З. Сребров, Избр. разк., 211. Звездите все по-начесто описват огнени дъги във вировете, сякаш отиват да спят някъде дълбоко под водата. И. Волев, МДС, 15.

4. Надлъжна дъска на бъчва, каца и др. — Нощес се скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка .. Всички с любопитство се натрупаха около бурето, което още сълзеше между разцъфтелите се дъги. Елин Пелин, Съч. I, 193. Но в тъмното мише царство имаше един страшен закон. Той гласеше: — Никой няма право да вкусва от сока, който капе в паничката или се просмуква през дъгите на бъчвата! О. Василев, УП, 7. Младежите седяха вътре — едни на тезгяха, други на готовите бурета, трети на разпречените дъги, и бяха упоени сякаш от миризмата на пресния талаш, та никой не мърдаше. Ст. Даскалов, БМ, 58-59. Въздухът беше изпълнен с миризмата на спирт, на сладък сок и на борова смола от чамовите дъги на новите съдове. Г. Мишев, ЕП, 99.

Електрическа (волтова) дъга. Физ. Преминаване на електрони (електрически ток) между два разделени електрода, при което се йонизира газовата среда и се отделя голямо количество топлина и светлина. Волто‑

вата дъга е открита от руския професор В. В. Петров в 1802 г., когато изучавал проводимостта на различните вещества. Физ. VIII кл, 1965, 73. Волтова дъга — възниква между две въглени или метални пръчки, на които е приложено напрежение от 40 до 60 в. Физ. X, 1965, 175.

ДЪ̀ГА

ДЪ̀ГА ж. Диал. Дълга пролука, процеп.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква