ДЪГЍЦА ж. Умал. от дъга; дъгичка. Тъмнооката девойка се смути, .. Наведе глава и гъстите ѝ мигли се спуснаха и образуваха изписани дъгици. Б. Несторов, СР, 21. Малки бъкленца и буренца хубаво бяха украсени с ту по-светли, ту по-тъмни дъгици. Св, 1927, бр. 29, 4.