ДЪГИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪГЍЧКА ж. Умал. от дъга; дъгица. Врът — насам, врът — натам! — и при всяко мръдване на опашките люспите им просветваха в седефен блясък като дъгички, всяка люспа — отделна дъгичка. П. Бобев, ГЕ, 47. Наведе очи, спусна клепки като дъгички. Досрамя я да му каже, че и тя като другите момичета го е харесвала. Б. Несторов, АР, 178.