ДЪДНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ДНА, ‑еш, мин. св. ‑ах, несв., непрех. Рядко. Дудна. Тъкмо се канех да кажа с най-възторжен глас: "И аз не бих го заменил срещу никакви буйни реки и гори", когато наблизо до нас някакъв трактор,.., започна да дъдне и да блъска тишината — припряно. А. Гуляшки, ЗР, 290. — Ой!.. ой!.. ой!.. — пищеше тя и блъскаше с юмруци главата си. А в паузите, между две нейни "ой-

ой", Цонко дъднеше басово,.. — Е .. стига де!.. Не се ли умори? А. Гуляшки, СВ, 47.