ДЪДНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ДНЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от дъдна; дуднене. И докато се чудеше с какво да го разприкаже, че не му беше до никакви приказки, откъм улицата дойде дъдненето на един камион. А. Гуляшки, ДМС, 95.