ДЪЖДЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЖДЕЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Дъждовен (в 1 знач.); дъждовит. Утрото е мрачно, студено, дъжделиво. Улиците са кални и още пусти. П. Здравков, НД, 86. Духаше студен северен вятър. Беше един от ония дъжделиви и ранни пролетни дни, които действуват на човека подтискащо, угнетително. В.Нешков, Н, 133. В една мрачна и дъжделива привечер преди похода, когато капчуците приспиваха с монотонната си песен града, Здравко вървеше вир вода по измитите плочници към дома. Цв. Ангелов, ЧД, 16. Но виждали ли сте, безспир как ден след ден / се рони песъчливий бряг висок, надвесен / от мътните води на дъжделива есен? Д. Полянов, Избр. ст., 8.

2. За място — където валят дъждове. Дъжделивите райони са най-корозионно опасни. Св. Райчева, К, 35.