ДЪЖДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЖДЀЦ, мн. няма, м. Умал. от дъжд (в 1 знач.); слаб дъжд. Поразмърдаха се някои от людете, които го усетиха, свиха се още по-добре под завивките си и пак се спотаиха — летен дъждец, ще поразхлади и ще премине, и още по-сладко се спи в неговия тих шум. Д. Талев, И, 591. Беше студен есенен ден. Валеше ситен дъждец. П. Михайлов, МП, 27. Надвечер се заоблачи, падна тъмнина. Зароси дребен есенен дъждец. А. Каралийчев, ПС III, 111. Вацлав се унесе за миг в мислите си, съвсем забрави дъждеца, който мокреше лицето му. П. Вежинов, ДБ, 150.