ДЪЖДОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪЖДО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. За период от време — през който често или много вали дъжд; дъждовит, дъжделив. Който е седял около огнище в дъждовно и мъгливо време, той си представя удоволствието, което човек изпитва в такава обстановка — и приказки се разказват, и спомени възкръсват. Сл. Трънски, Н, 219. Денят беше дъждовен. От прозорците, отворени към ливадата, лъхаше миризма на озон, дъх на мокра зема и полски цветя. Д. Димов, Т, 89. За да се успокои, той прибягна към старото, изпитано средство, както правеше в дъждовните дни, когато спеше с другарите си от отреда върху мокрите съчки в гората: мислеше за нещо хубаво. Е. Станев, ВТВ, 24. А снопите чернеят от дъжд и ветрове, нападат ги орляци врабци. Случи ли се дъждовно лято, така и ще покълне житото на кръстците. В. Ге‑
новска, СГ, 315. Беше краят на дъждовния сезон, но как поройно валеше всеки следобед! Н. Антонов, ВОМ, 128.
2. Който е от дъжд, който се образува от дъжд. Зад книжния прозорец шуртеше денем и нощем някакво водоскоче и неговият еднообразен шум проникваше в стаята ми като неспирно дъждовно ромолене. Св. Минков, ПК, 3. Летим на юг през гъста дъждовна завеса, минаваме над наводнени полета. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Файтонът пак тръгна под мокрите клони, от които капеха още дъждовни капки. Ив. Вазов, Съч. XII, 135. Под капчука,.., беше подложена газена тенекия. Ако завали дъжд, да се събере мека дъждовна вода. Ем. Коралов, ДП, 38.
3. Който носи дъжд, който предвещава дъжд; дъждоносен. Дъждовен облак в прашното небо се носи / земя пропукана дъжд благодатен проси. К. Христов, Кр, 46.
4. Който е предназначен за събиране или отвеждане, оттичане на водата при дъжд. Покривът на едната къща се съединяваше с покрива на другата, а помежду се намираше дъждовният улей. Св. Минков, СЦ (превод), 38. — Ние сега сме други, не сме ония, дека ни знаете от миналия път. Прекопахме ягодето, направихме дъждовни ями. С. Северняк, ОНК, 166. — Дръжте, дръжте го! — подхвана / цялата тълпа във хор, / но търговецът прескочи / през железния стобор / и се покатери горе / по дъждовния капчук. Ив. Радоев, КХЛ, 39-40.
◊ Дъждовен червей. Прешленест червей, който живее под земята, излиза нощем и след дъжд и се храни с растителни остатъци. Lumbricus. Из разровената почва бяха плъзнали дъждовни червеи. М. Смилова, ДСВ, 171.