ДЪЛБАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБА̀Ч¹ м. Спец. 1. Металорежещ инструмент за нарязване на зъби при производство на зъбни колела.

2. Инструмент за нарязване, издълбаване на дървена или стъклена повърхност. Рязането с трион, .., дълбането с длета и дълбачи,.. представляват в основата си рязане на дървесината с различни режещи инструменти. М. Тодоров и др., ТМСС, 14.

ДЪЛБА̀Ч² м. Остар. 1. Скулптор. Имах за другари на пътуването си една госпожа, един търговец, един дълбач и двама млади живописци. Др. Цанков, ТМ (превод), 236.

2. Гравьор. — А за дълбанието и рязание на стъклата, .., казват да е изнамерил някой си германски художник на име Гаспард- Лехман, комуто императорът Рудолф II дал название: дълбач на стъкла в царския двор. У, 1871, бр. 1, 362.