ДЪЛБАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪЛБА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. дълба̀х, несв. 1. Прех. и непрех. Правя дупка, яма, вдлъбнатина или нарез в нещо, като копая или режа с някакъв инструмент, с нещо остро. Те [войниците] сновяха напред-назад, обвиснали на дългите въжета като паяци, .., дълбаеха с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взри‑
вове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39. Десетгодишният му син стоеше до входа, погълнат всецяло от играта си да дълбае с мълък нож в стената на къщата. Кр. Велков, СБ, 103. Преди да започнат да дълбаят гнилите дървета, кълвачите се вслушваха внимателно. Ем. Станев, ПГВ, 78. ● Обр. Рой пак се закашля, проклетият дим от сгурията душеше гърдите му, дълбаеше ги, просмукваше се в него. Бр. Йосифова, БЧМ, 123. // Правя, оформям, като копая. Ето там някога беше малкото и тъмно килерче с тайното скривалище отдолу .. Колко нощи беше го дълбал Станкул! Ст. Марков, ДБ, 309. Той беше целият посипан с пръст. Изтърси памуклийката си, .. Протегна се, за да разкърши снагата си, която се беше схванала от дългото стоене свит в тесния проход, който дълбаеха гемиджиите. Д. Спространов, С, 38.
2. Прех. и непрех. Гравирам. Те вървяха, препасани с пояси от кожа и сребърни плочки, по които златар е дълбал образи на далечни животни. Н. Райнов, ВДБ, 43.
3. Прен. Прех. За чувство, мисъл и под. — силно измъчвам, терзая. Мъка и угризение дълбаеха сърцето му. Всяка нощ го потискаха кошмарни сънища. И. Петров, МВ, 140. Завистта е като ръждата. Проникне ли в човешкото сърце, тя започва да го гризе, да дълбае, докато изсмуче всичката му добрина. Ив. Планински, БС, 48. Буля Николица млъкна. Но онези мисли за трудодните и житото дълбаеха душата ѝ. Ст. Марков, ДБ, 262. Минало бе доста време от убийството, но споменът за това убийство бе останал в него като скрита болка, която оживяваше, дълбаеше го често. Д. Талев, ГЧ, 94.
ДЪЛБА̀Я СЕ несв., непрех. Рядко. 1. Премислям внимателно нещо, замислям се върху подробностите, тънкостите, същността на нещо; ровя се, задълбочавам се, задълбавам се. А той не обичаше да се дълбае в миналото, в спомените си. Ст. Загорчинов, Избр. III, 495. Но не, тя имаше такова честно лице — поне така му се струваше сега, като се дълбаеше в първите си впечатления. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.
2. За дупка, помещение и под. — простирам се, заемам място навътре в нещо; вдълбавам се. Вратата се отвори с тъпо скърцане.. Дълга тясна вътрешна галерия се дълбаеше в самата стена, осветена на места от отдушници. Ст. Загорчинов, ЛСС, 151. Под една грамада зъбери, току под пенливите води, пред полянка, се дълбаеше пещера. А. Страшимиров, ЕД, 70.