ДЪ̀ЛБЕЙ

ДЪ̀ЛБЕЙ, ‑еят, ‑ея, мн. ‑еи, след числ. ‑ея, м. 1. Вдлъбнатина, обикн. надлъжна. За да не се заблудят на връщане, Калоян чупеше клонки и ги пръскаше по пътя или с меча правеше дълбеи по кората на младте ясени. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 399.

2. Естествено вдлъбнато, по-ниско място в сравнение с околната земна повърхност. — Ами не го ли повишиха, като се прочу? — попитаха гостите, след като кончето се загуби надолу из планинския дълбей. Ст. Даскалов, ЕС, 175. Равнина. Леко разхълмена. Тук-таме в дълбеите са притихнали селата на Добруджа. Необятна божия нива. А. Каралийчев, ПГ, 176.

Списък на думите по буква