ДЪЛБОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБО̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има по-голямо разстояние от средното за даден вид предмети, неща в отвесна посока, от

повърхността или от някакъв отвор към дъното. Противоп. плитък. Надвечер ходели да се къпят в дълбокия вир под големия мост, дето го дигна лятос реката. А. Каралийчев, ПС I, 55. Христо се зададе с китка на ухо. Тя погледна водата. Да не беше толкова дълбок кладенецът, би се скрила в него. К. Петканов, СВ, 160-161. Тошо отби от колите и удари пряко към Грамадата. Отиде и се затаи в дълбокия окоп, който беше изкопал. Ст. Даскалов, БМ, 14-15. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Елин Пелин, Съч. V, 153. На пътя ни се изпречва дълбок дол с отвесни като стени брегове. Й. Йовков, Разк. III, 151. До огнището, .., една пълна и едра жена месеше със запретнати ръкави тесто в дълбоки нощови. Ст. Загорчинов, ДП, 111-112. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони до колене, .., дълбок, голям фес. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15-16. Дълбок сандък. Дълбока вана. Дълбока тенджера. Дълбока чиния. ^● Обр. Вечер от простото тясно балконче, .., изпращаме пожарния заник и там дочакваме треперливото мигане на звездите в безмълвните и дълбоки небеса. Ив. Вазов, Съч. XVII, 82. Но над всичко това се издигаше ясно и светло небе, посипано с толкова много звезди, като че дълбоката и пространна лазур беше изпълнена с несметни роища от сребърни пчели. Й. Йовков, Ж 1945, 29. Звезда към земята полита / от свода бездънно дълбок. Д. Дебелянов, С 1946, 61. // За сняг, кал и под. — който е натрупан, наслоен в голямо количество и образува пласт с голям размер в отвесна посока. Навред лежеше дълбок сняг, трудно се ходеше. Сл. Трънски, Н, 99. Тръгваме да заемем мястото си, газим дълбока леплива кал. Й. Йовков, Разк. II, 151. Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал, дълбока и гъста кал. Елин Пелин, Съч. I, 48. Втренчи очи към огнището. Личеше, че там е горял вечерта силен огън, дълбока жарава е лъщяла под камината. А. Каралийчев, ЛС, 14. Дълбок пясък. Дълбока пепел. // Който прониква на значително разстояние от повърхността, навътре в нещо. Противоп. плитък. Той гледаше дълбокото оране на трактора, има две педи, и му се приискваше да може някак и неговата нива да изоре тъй. Ст. Даскалов, БМ, 16. Времето омекна и когато из снега минеха каруци, оставяха дълбоки следи, които бързо се пълнеха с вода. Й. Йовков, АМГ, 19-20. Между писмата му, прибрани в щаба и препратени някъде, намериха само тази снимка, а камата, от която той получи три дълбоки рани, бяха задържали войниците и му я предадоха отпосле. Г. Райчев, Избр. съч. II, 44. — Искаме да влезем! — появи се на входната врата един едър мъж — хамалин, с преметнато намотано въже през рамото, веждата му разделена от дълбок белег на зараснала рана. А. Каралийчев, НЧ, 51. — Ах, забравих едно нещо, — каза Стефчов, като се обърна към Заманова, който се беше замислил мрачно с дълбоки и безпокойни бръчки на челото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 28.

2. В съчет. с думи, които означават измерение. Който има определено разстояние в отвесна посока от повърхността или от някакъв отвор към дъното. Нещастният момък беше се сгромолясал, .., в един кладенец, шестнайсет метра дълбок. Ив. Вазов, Съч. X, 130. Най-сетне конете забатачиха в рядка кал, дълбока до колене. А. Каралийчев, ТР, 173. Та Шипка, та тегло. Едва той не загина / на връх Балкана във три боя сняг дълбок. К. Христов, ЧБ, 233.

3. Който се намира на голямо разстояние, далече от повърхността на нещо, обикн. под земята. Под кулата има страшна и дълбока подземница. Ив. Вазов, Съч. XV, 75. Шахтата се намира под тази кула .. Ние сме най-дълбокта мина не само в България, но и на целия Балкански полуостров. С, 1954, кн. 3, 84. За да не изнесат работниците му новото изкуство навън, той ги закълнявал в евангелието и ги затварял да работят в дълбоки зимници. Т. Икономов, ЧПГ, 116. Дълбок рудник. Дълбока изба. Дълбоко дъно.

4. Който има голямо разстояние от някакъв отвор, някакво начало до края в хоризонтална посока; дълъг. Тук Росинка въведе Евгени през широка плътна врата в дълбок, тъмен коридор. Д. Ангелов, ЖС, 178. Кафене "България" беше голяма ъглова зала с прозорци на двете улици, дълбока и полутъмна. К. Константинов, ППГ, 126. Една дълбока пещера е извъртяла вътрешността на тая стена. Ив. Вазов, Съч. XVII, 36. Той и ней зе мярка да ѝ ушие за Великден дълбоки чехли от лъскава кожа и купи ѝ от пазара хубава тъмна забрадка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 246. Дълбок бюфет. // Който е вдаден, вдълбан много навътре в нещо в хоризонтална посока. Един дълбок прозорец с железни пречки пущаше светлина отвън и отваряше вид на надвесените скали на Еленин връх и на Копните. Ив. Вазов, Съч. XV, 19. В ъгъла над леглото е иконостасът, приличен на дълбока дървена рамка, в която има избеляла икона — щампа и кандило. Й. Йовков, Б, 131.

5. Който се намира, отстои или се извършва на значително разстояние от някакво място (изходна точка, начало). На Англия и на нейните съюзници във войната беше нужна силна снабдителна база в дълбокия тил, далече от театъра на бойните действия. П. Вежинов, ДМ, 42. Отстъпиха. Така е трябвало. Но ето, тъкмо това дълбоко отстъпление тревожеше Милан. Г. Караславов, Т, 75. // Който е на голямо разстоя‑

ние, много отдалечен, откъснат от оживените центрове, населени места, пътища и под.; затънтен. — Все пак всичко не дохожда до нас. Дълбока провинция. А София, о, София е друго. Столица. Ст. Чилингиров, РК, 218. — И мечки, и вълци, и глигани, и сърни, и лисици — всичко има в дълбоката гора. Ив. Хаджимарчев, ОК, 54. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината. Й. Йовков, СЛ, 49.

6. Който е с по-голямо отклонение, на по-голямо разстояние от обикновеното, който е до долу. Като направи два дълбоки поклона, Теодосий се изправи и обърна лице към Амирали. Ст. Загорчинов, ДП, 185. Калугерката бавно прекоси на кръст стаята с кадилницата, като шъпнеше молитви. Най-сетне тя сложи кадилницата на иконостаса и стори три дълбоки метани. Ст. Загорчинов, ДП, 171. И на него хвърли той няколко жълтици и чорбаджията с дълбоко темане пред хайдутина ги събра една по една от земята. П. Спасов, ГЛЗЗ, 18. Покъртен, Кир стана от трона висок, / та слезе при Креза — и с поклон дълбок / чело си пред него смирено наведе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Свещеникът направи дълбок кръст, изрече с въздишка последните слова на молитвата. К. Петканов, МЗК, 86.

7. Прен. За въздишка, стон и под. — който идва от дълбочина или прониква на дълбочина, по-голяма от обикновеното, нормалното; силен. Филчо изпусна пушката, .. Дълбока въздишка подигна едрите му плещи, събуди вятъра в гората и ги успокои. К. Петканов, Х, 219. Тук-там горяха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания. Елин Пелин, Съч. II, 39. Едва пристъпих по стълбите след нея и чух дълбоки стонове, като на човек, когото мъчат. Изпотих се от уплаха. А. Дончев, ВР, 62. Той замълча, .., но изведнъж се закашля,.., стройното му тяло се огъна мъчително под пристъпите на дълбоката кашлица. Г. Караславов, Избр. съч. II, 59. Стефан трепна развълнувано. Дишането му стана изведнъж по-бързо и по-дълбоко. Д. Димов, Т, 78. // Прен. За глас, смях и под. — гръден. Този глас изведнъж се вряза в паметта ѝ, той звучеше в ушите ѝ, галеше сърцето ѝ. Цял живот да го слуша, няма да му се насити. Той беше дълбок, плътен и топъл глас, който галеше и привличаше. Г. Караславов, ОХ I, 45. Запя изтихо .. Гласът му изпълни плътно стаята и такъв глас беше — не много висок и силен, но дълбок и мек, беше пълен с тъга. Д. Талев, ПК, 210-211. Но в това време дойде развръзката на живата картина-пантомима, та всички проточиха вратове нагоре и прихнаха в дълбок, сърдечен, неудържим смях. Г. Караславов, СИ, 58.

8. Прен. За време, епоха — който е много отдалечен от настоящето, отдавна минал. Но макар да има малко разпространение, оловото е познато на човечеството от най-дълбока древност. К, 1963, кн. 8, 13. А моят народ / работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77.

9. Прен. Който е достигнал предела, връхната точка в развитието си, който е в разгара си. Когато най-сетне стигнахме Войници, беше вече настъпила дълбока нощ, но семейството на стария народен учител Йосиф Медаров ни очакваше. А. Каралийчев, С, 219. Беше тъмна, дълбока нощ. Вятърът бе престанал и беше тихо вън. Д. Талев, И, 613. Дългите нощи на дълбоката есен в нашата глуха провинция ни карат, макар и по неволя, да търсим разтуха в запрашените томове на нашата бедна библиотека. Ал. Константинов, Съч. I, 177. Под нейните грижи прекарваше дълбоките си старини в манастира и царевата майка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100. Двамата старци се поклониха един на друг .., а отец Григорий побърза след поклона да покаже на госта същата столѝца .., па седна едва след него от уважение към дълбоката му старост. Ст. Загорчинов, ДП, 229. // Прен. Който е пълен, цялостен, от нищо не нарушаван. Непрекъснато вали дъжд и далеч глухо и тежко проехтява гръмотевица. И отново тая дълбока тишина, в която ми се струва, че всичко спи. Й. Йовков, Разк. II, 203-204. Дъждецът продължаваше да ръми и уличните лампи с мъка пробиваха дълбокия мрак на тази есенна вечер. Д. Ангелов, ЖС, 178. Три орисници злокобни, / в полунощний мрак дълбок, / спряха се до златни люлки / при заспалия отрок. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 26. Дълбок покой. Ни шум, ни птица жива — / на нищо там не чуйше се гласа. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 200.

10. Прен. За чувства, състояния и под. — който се проявява в много висока степен, с голяма сила, в пълнота; много силен, много голям, изключителен. Фауд сложи златното си пенсне и го погледна. Оживеното лице на някогашния му секретар показваше дълбоко вълнение. Ст. Дичев, ЗС I, 337. И започна сама да се грижи за ранения като за свое дете. Братан Милков,.., будеше у нея дълбоко съчувствие. Д. Ангелов, ЖС, 169. Баща ми, винаги когато говори за него,.., говори с вълнение и дълбока благодарност в гласа. Ив. Мартинов, ПМ, 50. — Кажи ми, сине, докога ще караш така? — В гласа ѝ се долавяше дълбока загриженост и майчина любов. Сп. Кралевски, ВО, 35. Спокойна радост лъхаше от всяко движение, от всеки поглед и дума на младата жена, човек се чувствуваше с нея винаги сигурен за всяко нещо, като детето при майка си. Това беше тихо и дълбоко, всеобладаващо щастие за Бориса. Д. Талев, И, 382.

Той се изми, закуси и се запъти към амбулаторията.. И още щом зърна струпания народ, бръчка на дълбоко отвращение се вряза в гладкото му чело. Пак болни! Г. Караславов, Избр. съч. II, 108. Дълбока вяра. Дълбока любов. Дълбока умора. Дълбоко преживяване. // Прен. За сън, унес и под. — здрав, крепък, непробуден. Когато влезе майка му в стаята, Борис още спеше. Дълбок е сънят на щастливите млади люде. Д. Талев, И, 303. Мухи лазеха по лицето му, но той уморен спеше кроткия и дълбок сън на работник. Елин Пелин, Съч. III, 157. Неусетно бях задрямал.. Една къса, но дълбока дрямка, в която се беше изгубила границата между нощта и деня. Й. Йовков, Разк. II, 171.

11. Прен. Който прониква в същността, който е много сериозен и смислен; задълбочен. Противоп. повърхностен. Професор Стороженко, един от най-добрите познавачи в света на великия английски писател Шекспир, дава на младата студентка дълбоки и обширни познания за времето, в което е живял писателят. Ст. Грудев, ББ, 45. Тогава е написал и най-хубавия си фейлетон "Куртова поляна", който се отличава с игривия хумористичен тон и дълбоката политическа сатира на Хайневите пътеписи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 111. Сарафов бе с характер разностранен. Той обичаше дълбоките и сериозни разговори, но обичаше също и хумора, шегата, веселото в живота. Ст. Грудев, ББ, 89.

12. Прен. Който притежава големи, сериозни познания, отличаващ се с богата душевност, задълбоченост на мислите; сериозен. Смъртта, която плаши и най-дълбокия философ, за тоя вардач на костницата е дребен, безинтересен случай в съществуванието му. Ив. Вазов, Съч. XV, 77. Когато започваш да се вдълбочаваш в това, което ни е оставил Ботев, не можеш да не се убедиш, че турският куршум е прекъснал живота на човек, който, развивайки се, би се превърнал в един от най-дълбоките мислители не само на българския народ. РД, 1949, бр. 138, 6. Сега вече има и други работи: радио, кино и мачове. Тия неща поглъщат доста интереса на хората. И за повърхностния човек те се явяват като нещо по-задоволително. Но има и по-дълбоки хора, които търсят литературата и следят. К. Георгиев, Сб??СЕП, 211. По-дълбок политик от чича си,.., Йоан II знай да се ползова от обстоятелствата. Т. Шишков, ИБН, 229.

13. Прен. Който засяга същността на нещо; съществен, значим. Противоп. повърхностен. — Аз също намирам, че днешното общество е несъвършено и че са необходими дълбоки социални преобразувания. Д. Ангелов, ЖС, 47. Не бива обаче да се забравя, че това бе време на най-дълбоки промени в нашия живот. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. // Прен. Който е основен, определящ, произтичащ от същността на нещо; истински, действителен, съществен, същински. Трайко бе готов сякаш да направи един малък завой и да тръгне из пътя, посочен от началника.. Важното и дълбоко значение на тая постъпка е това, че той ще се съгласи да върши срамно търгуване с едно законно придобито право. Т. Влайков, Съч. III, 292. — А при каквато и да била форма на собствеността, земята всякога ще се обработва. Такъв е заветът, такова е и проклятието на човека след изгонването му от рая. Тук е и дълбокият смисъл на всичко .. по тоя начин човешкото съществувание добива естественото си оправдание и най-главно намира мястото си в природата. Й. Йовков, Ж 1945, 228. Бойците от втора рота навярно не съзнаваха, че са на война. Дали това не е дълбоката причина за тяхната апатия и отпуснатост, дори за тяхната враждебност! П. Вежинов, ВР, 176.

14. Прен. Който се характеризира с богато вътрешно съдържание; сериозен. Гневлив беше, земен, въпреки дълбоката си душа и като се разсърдеше, очите му ставаха същински бръсначи. Ем. Станев, А, 47. Ние видяхме постановка проста и дълбока, която дава простор на таланта,.., на умението на актьорите. Н. Фурнаджиев, МП, 23. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници.. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност,.., бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна идея. Д. Талев, ЖС, 39. Ти ще се питаш, де са и що са / идеи светли, думи високи, / ответ ще чакаш ти на въпроса, / мрачно потънал в мисли дълбоки. Ив. Вазов, Съч. I, 128.

15. Като същ. Обикн. членувано дълбокото ср. Разг. Място в река, езеро и под., където разстоянието от повърхността на водата до дъното е голямо. Той се потопи още веднъж, още два пъти, после отиде в дълбокото, отпусна се на гръб върху водата. М. Грубешлиева, ПИУ, 108. На Милка конят нагази над бързея в по-дълбокото и се наведе да пие вода, а Милка му изтръгна юздата, която и не усещаше в ръката си. Ц. Гинчев, ГК, 287. А пък Борьо, като не знаше добре да плува, не се реши сам да нагазва в дълбокото. Д. Калфов, С, 37.

◊ Дълбок печат. Печат. Начин на печатане, при който буквите и илюстрациите са вдлъбнати в металната плоча на печатната форма. Издадена е редовна поредица пощенски марки за въздушна поща "Социалистически строежи" от 5 стотинки.. Марките са отпечатани на бяла хартия,.., формат — 31/22 мм, назъбване 11, техника — дълбок печат. ВН, 1964, бр. 4113, 4. Дълбока ми е кесията; дълбок ми е джоба. Разг. Разполагам с много пари, имам големи материални възможности. — Мене ми трябват две-трийсет села в санджака да живе‑

ят хубаво.. За да чуят другите,.., че само при Пазвантоглу раята диша свободно. А това може да бъде само за сметка на съседната рая, не е чак толкова дълбок джобът ми, та да плащам данъка на трийсет села всяка година. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 454. Забивам / забия (пускам (пущам) / пусна, хващам / хвана) дълбоки корени (дълбок корен). Разг. 1. За човек — оставам да живея някъде; задържам се, установявам се някъде. — Митре, слушаш ли как приказват децата? Аз ли съм ги учил? Не, в тях тече Узуновска кръв, затова няма да се посрамят. Помисли и ме послушай, по-стар съм, не върши глупости, пусни дълбоки корени в Ичме! К. Петканов, П, 109.

2. За нещо — добивам голяма сила, укрепвам се, задържам се. Мъча се да му докажа глупостта на идеята за самоубийство. Тя беше пуснала дълбоки корени, зрееше в богатата почва на отчаянието и нищо чудно не би имало в това, ако един ден даде своя отровен плод. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 83-84. Тогава се събираха на приказки с Марин, Кутулата и Луканчето. Старата дружба в армията беше пуснала дълбоки корени. И сега те често си припомняхя весели случки. В. Нешков, Н, 311. Зная дълбока книга. Диал. Много съм образован. Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безнадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква подкрепа, помощ. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата.. Нагоре високо, надолу дълбоко.. Като дойде човек до там.. Какво друго да правя. Д. Талев, И, 358-359. Търся кой гьол е по-дълбок. Диал. Искам, стремя се да получа по-голяма облага.