ДЪЛБОКИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБО̀КИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал от дълбок (обикн. в 1, 2, 3 и 4 знач.); сравнително дълбок, дълбочък. Куман ходеше на реката за вода всеки ден. Той си бе избрал едно място, дето брегът бе висок, а под него имаше дълбокичък вир. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 61. Валеше тихо, на едри парцали, които замрежваха очите ни.. — Ще натрупа дълбокичък сняг — каза домакинът. П. Стъпов, ЧОТ, 118. Домакинките си правят от глина съд, малко по-малък, но по-дълбокичък от една средня тавичка. СбНУ VI, 235.