ДЪЛБОКОВОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОВО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Книж. 1. Който е с голяма дълбочина на водата. Средната и южната част на Каспийско море са дълбоководни. ВН, 1960, бр. 2690, 4. Филипинското море спада към дълбоководните басейни — средната му дълбочина е 5 000 м. Хр. Тилев, Ф, 43.

2. Който се намира на голяма дълбочина във водата. Кашалотът потънал. Когато

той отново изплавал на повърхността, за да поеме въздух, той вече изгълтвал последните късове на разбития в дълбоководните скали гигантски калмар. ВН, 1964, бр. 3866, 4. Дълбоководна червена глина. // Който живее под водата на голяма дълбочина. Най-близките сродници на тези калмари, гигантските дълбоководни калмари .. (с дължина до 20 и повече метра) често встъпват в борба дори с кашалоти. Д. Богданов, ТА, 56. На едно от челните места между лакомите животни е дълбоководната риба хиазмодус. ВН, 1963, бр. 3588, 4.

3. Който се извършва или действа на голяма дълбочина под водата. През 1890-91 г. Черно море се проучва всестранно от I Руска дълбоководна експедиция. Пр, 1953, кн. 1, 36. Научните дълбоководни изследвания показват, че зоната, в която се срещат живи организми, обхваща дебел воден пласт от повърхността до най-големите дълбочини. ВН, 1961, бр. 3137, 4.

4. Който е предназначен за работа, за използване в голяма водна дълбочина. Особено подробни наблюдения бяха извършвани там, където имаше сардина. С дълбоководни термометри с голяма точност се измерваше температурата на водата. Д. Богданов, ТА, 61. Океаноложките кораби обикновено се снабдяват с по две дълбоководни котви. В. Врански, ФП, 47.