ДЪЛБОКОМИСЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЍСЛЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. 1. Рядко. Който има голямо, значително, важно съдържание; много смислен, значим. За стотен път си припомниха какво е рекла, какво е направила и всеки път намираха по нещо ново, дълбокомислено в приказките и постъпките ѝ. А. Дончев, СВС, 86. С един само скок — макар и след дълго тайно обсъждане — той улучва в трагедията "Фауст" най-дълбокомисления символ на живота си, открива легендата, която може да изкаже смисъла на всеки стремеж към щастие, мъдрост и дейност. М. Арнаудов, Г, 16.

2. Ирон. Който се представя, изтъква като много съдържателен, важен; дълбокомъдрен, дълбокомъдър, дълбокоумен. Обществото ни ще продължава да дава симпатиите си на тия, които му пишат на езика, на разбран български език, които изказват мислите си художествено и просто и не се силят да крият под мъглата на дълбокомислени и безсъдържателни фрази безсъдържателността на сърцето си и ума си. Ив. Вазов, БП, 151. — Човек като си направи положение .. заякнува, знаеш.. Пара̀та е всичкото.. Кирилица гледаше своя братеник, слушаше думите му, които той пущаше тежки и дълбокомислени, и недоумяваше. Елин Пелин, Съч. I, 55-56. Водим дълбокомислени разговори за етика и естетика. Ем. Манов, ПС, 17. // Ирон. Който има претенции, че е много умен, смята се за много умен, много мъдър; дълбокомъдрен, дълбокомъдър, дълбокоумен. Днес у нас с големи предмети се занимават не само ония учени мъже, които са посветили своя живот на науката .. и изкуствата .., а и ония, на които се само иска да се покажат пред света, че са люде сериозни, дълбокомислени, учени и гениални. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 339.