ДЪЛБОКОМИСЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЍСЛИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Обикн. ирон. Само ед. Качество на дълбокомислен; дълбокомисленост. Той с не по-малко философско дълбокомислие гледаше домашния живот на пуйките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Но за никакво уважение не може да претендира оная сган литературни драскачи, които сами себе си не уважават,.., и които говорят глупости с претенция на дълбокомислие. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 316.

2. Обикн. мн. Ирон. Мисли, изказани с претенцията, че са съдържателни, мъдри. Назначи се голяма комисия от важни лица.. Говориха избрани оратори, специалисти, казаха се дълбокомислия, големи думи и се реши кога да стане третото заседание. Елин Пелин, Съч. IV, 110-111.