ДЪЛБОКОМЪДРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЪ̀ДРЕНО нареч. Книж. Обикн. ирон. Дълбокомислено, дълбокомъдро, дълбокоумно. — Я кажи ти, Бинке, другото!.. — Кажи ти "Облаче бяло"! — Ха — нахално се изсмя тя, без да стане, — ти не си ни давал това да го учим.. — То .. туй пък не е и за момичета.. — отсъди дълбокомъдрено ходжата. Л. Александрова, ИЕЩ, 313-314.