ДЪЛБОКОМЪДРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОМЪ̀ДРО. Книж. Обикн. ирон. Нареч. от дълбокомъдър; дълбокомъдрено, дълбокомислено, дълбокоумно. Хаджи Павел смуква няколко пъти, подава палурчето дядо Стрезу и дълбокомъдро подхваща. Т. Влайков, Пр I, 98. Насядахме наоколо и дълбокомъдро решихме, че куршумът е отлетял право към тепето и се е пръснал в скалите. А. Христофоров, О, 20. Магарето предизвикало славея на певчески двубой.. Един литературен критик, който бил поканен за жури, поклатил дълбокомъдро глава и казал: — Магарето, безспорно! То е хем по-голямо на ръст, хем много по-гласовито! Челкаш, СбСт, 71.